Poetry by contemporary authors
Затвор на любовта 🇧🇬
човек, изпепелен от дъха на умората.
Копнеещ за ново безкрайно небе,
търсещ участта на бездънното море.
Човек, обвит в зловещ, изострен лед, ...
Аутсайдер 🇧🇬
Ега ти избелялата фраза -
„с дъжда сме лиричен събрат”!
А аз си подбрах за другарка,
напук на модните гарги, ...
Безразсъдни мечти 🇧🇬
и внезапен възторг в полунощ.
Танц на бесни вакханки, на прокълнати музи -
спомен яростен, дрипав и лош.
Нараненото утро се стапя безформено, ...
Давид и Голиат 🇧🇬
сега е в родния ми град.
Сърдито слънцето ме гледа
като гиганта Голиат.
То притчата, уви, не знае ...
Просяк 🇧🇬
Всеки ден срещам просяка бездомен,
застанал на точното място - подслон.
И всеки път очите му срещам,
но какво да му кажа, не знам? ...
Чужди времена 🇧🇬
Не може всичко да е тъй жестоко
и времената – толкова сурови.
Навярно някой ден ще дойде срока
на този свят да се родя отново. ...
* * * 🇧🇬
усмивката се прокрадва загадъчно,
колко дълго си очаквал,
колко дълго просто не си знаел,
а искал си нещо друго теб да разбере... ...
Къде ми отиде писалката? 🇧🇬
парченцата на което в себе си забивах
бавно и тихо
и рисувах с кръвта?
Къде забравих шишенцето със отрова ...
Стъкло 🇧🇬
Ела,
ела и ме строши,
защото и ден няма да изкарам, без да си тук.
Под изгарящия дъжд аз едва дишам. ...
Стандартизация 🇧🇬
Стандартни мисли.
Стандартно влюбване!
Стандартна самота...
Стандарти за скептици, ...
Твоето присъствие 🇧🇬
Твоето присъствие ме уморява.
Въздиша плахо моята душа
по дъх на нарцис и тинтява.
Смирено гасне вечерта, ...
Моят път 🇧🇬
вече се спуска нощта,
мога само да се чудя какво ми вещае
и да се надявам сребристата светлина пътя ми чертае.
Неизбежно времето от дните ми краде, ...
Защо? 🇧🇬
Защо очите са пълни с сълзи?
Защо, въпреки че отдавна те няма,
защо още боли?
Защо ръцете ти още ме галят насън? ...
La Donna e mobile… 🇧🇬
на Теб...
Една Жена със нежновея
танцува, свирейки с уста-
за първи път в нощта, до нея ...
Мое мъничко малко дете... 🇧🇬
Ти - красиво малко дете,
в очите ти слънца се гонят.
Усмивка грее на моето лице,
щом мога твоите ръчички да докосна. ...
Преди да плъзнат мъглите 🇧🇬
под воала на кипарис смълчан,
от нежни чувства, наслада жарка,
телата ни потънаха във блян...
Застана пак небето в реверанс ...