Съвършената любов, преодолява всичко,
преминава през високи върхове,
пропада в най-ниските дълбини, пак изправя се, минала през всичко.
Любовта ни силна преодолява и смъртта, разбива с глава стени,
тя няма никога да умре, щом сърцата ни държи в своите ръце.
И в мига, в който чуеш Китара
сред шума на безбрежно море,
ще си спомниш стотиците гари,
през които - си минал... Момче,
а смехът ще те кани - на гости, ...
Хората имат самолети, яхти, вили,
а ние живеем в тези сивите „могили”.
Бащите на някои вече са инженери,
а моят само знае да ми се звери.
Не искаме от вас нищо да научим, ...
Ако съм малка част от нечии надежди,
ако съм слънце в нечий мрачен ден,
ако присъствам тайно в нечии копнежи,
ако в момента някой мисли си за мен,
ако била съм хубав край на нечий разказ, ...
Господи! Как за миг се търкулна животът –
сочна ябълка, изтървана от тичащ хлапак.
И преглъщам тъга, и броя невървени посоки,
и протягам ръце да го вкуся отново. Но как?
До върха как се връща отвързана бяла лавина, ...
Сбор се свиква пак сега,
ще ходим ние отново на война,
без страх и колебание в нашите сърца
ще водим люта битка със врага.
И тръгваме на път за таз война ...
В очите на чайките се белее тъга
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг, ...
Без вина виновен бродя по земята,
скитам се бездомен вътре в тъмнината.
Без душа останах, без сърце и тяло,
мъката оставих, не би ме заболяло.
В безтегловност нося се, летя в небето - ...
„И ето ме сега. Преследвам една есен из цяла Европа.”
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Дали навсякъде една и съща есента
запалва своите добри пожари?
Танцуват ли все същите листа ...
Аз спомням си, когато бях дете,
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много ...
Посърналият парк пò иначе шуми.
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
плода ѝ вятърът понесе. ...
Дъждовна вечер и едно очакване...
Отнесено загледана в пейзажа,
пътувам аз - една самотница...
Разкъсвана от хаоса и страха.
Дъждовна вечер, тръпнеща в очакване... ...
Кога се занижеха дългите зими
и сняг се натрупа в поля и комини,
се вглеждах в дълбоката бръчка на дядо,
притихнала в ъгъла близо до Шаро.
Щом пукнеше тайнствено пламък в баджата ...
ПОДАРЪК БОЖИЙ
В самия край на есента, съвсем накрая –
какъв ден, Господи, брилянтно-ведър...
Не си ми казвал до сега и аз не знаех,
че ти, скъперникът, си бил и щедър. ...
Торнадо в сърцето се вихри. С писъци истерични.
Убийствени,тежки дните. Предчувствия - мистични.
Черни гарвани грачат в душата. Пищят. Прокобят.
Грозно мислите ми кълват. Немилостиво злокобят.
А исках да имам живот - както на всички. Умерен. ...
Смъртта не плаши, плаши ни животът –
да бъдеш мъртъв, па макар и жив.
Да тлееш вечно като гаснещ огън –
догарящ бавно, никога щастлив.
Не плаши болката, а плаши празнотата, ...
Обичам слънцето да слагам в джоб,
да яздя с ветровете - в косите, пеещи цигулки...
Щом здрачът падне - залеза в скалите търси то,
докато аз играя криеница със светулки.
Обичам пясъка - той шепне между пръстите - мечти, ...
Къде ли си сега в нощта,
моя несбъдната мечта...
Учтиво каниш ме в съня си,
приемствено протягаща ръка...
Пред портите ще наведа глава, преди да вляза ...
Луда е тази нашата, луда,
как с усмивка един към друг стоим,
невъзможна е тази нашата, невъзможна,
как наивни надежда таим.
Ала припомняме си моменти, ...
Днес, когато само с лъчи те целувам
и знаеш, че ще те чакам дори и век,
погледни край себе си и тихо кажи
имаш ли от мен по-скъп и любим човек.
Аз си оставам твоят безстрашен рицар, ...