Poetry by contemporary authors
Нека има бяла зима 🇧🇬
Нека има бяла зима!
Нека има лед, пързалки.
И фрактури нека има
за големи и за малки. ...
За нещата от живота 🇧🇬
Животът, както казват, "мина покрай мене".
Не се опитвах да "омагьосам" годините.
На много истини не се научих.
А други не приех - отричах ги. ...
Очакване 🇧🇬
Жена тъй нежна, ласкава, чаровна.
Към тебе взор обърнала в нощта,
очаквам те с надежда аз огромна.
Да дойдеш, да ме приласкаеш ти, ...
Спомени 🇧🇬
Мълчи китарата, забравена и прашна,
а бе славеево гнездо, за песни вито...
Какво по-безполезно и по-страшно
от секнал извор и пресъхнало корито? ...
* * * 🇧🇬
няма сълзи,
една отишла си любов,
няма драми,
няма викове ...
Душа 🇧🇬
и колко радост има в свободата,
и колко пъти плаках за това,
че неразбрана е душата?!
И колко страх по пътя срещах, ...
Сбъдване 🇧🇬
Как ще научиш дъжда под твоя диктат
да се влива в реката, дъгата в небето
как ще издигнеш, ако на възел в кълбо е,
а то е в търбуха на риба... софизъм и толкова. ...
Малко зайче на леда танцува 🇧🇬
Лиса гледа и му се любува.
Две петленца минаха наблизо
и казаха:
- Какво гледаш, Лисо? ...
Българийо децата ти!.. 🇧🇬
Историята: Кой си ти?..
Аз: Българин!..
Историята: Къде си?..
Аз: Вече не знам!.. ...
Студ, самота, депресия 🇧🇬
паля поредна цигара, гледам слънцето
как бавно се скрива и си мисля - какво правя аз? -
Изпадам в поредната депресия,
плача, крещя, злобея, ...
Спирка предпоследна 🇧🇬
Влакът на живота напред лети,
по релсите се носи към безкрая,
а ние, пътниците - аз и ти,
на спирка слизаме и туй е краят. ...
Някой някъде там те обича 🇧🇬
щом не е споделена с друг човек.
По трънливото пепеляво течение
се носела в сърцата от век на век.
Ти замислял ли си се, че някъде там ...
Несподелено щастие 🇧🇬
Защо се заплетох в тези лъжи?
Искам да те докосна, прегърна,
но ето, че светът отново се обърна.
За мен си цвете, роза, ...
Морето, на което се молим 🇧🇬
вълните му са яростни и диви,
разбиват и гранитната скала.
Удавниците в него са щастливи.
И никой не мечтае за брега, ...
Огънят в камината 🇧🇬
Тишината се ражда от самота.
Взираш се в огъня,
а от там те гледа спомена.
С копнеж, с нежност ...
Във лабиринта на нощта 🇧🇬
не с отразена светлина.
Възторга гоня, не покоя
във лабиринта на нощта.
И грешна като пеперуда, ...
Третата тръба 🇧🇬
мъгла се сниши, от мляко по-гъста.
В бордеи сумрачни изсвири тръба,
глас ме насочи – Ключът е при кръста!
Вратата отдавна очаква ръка ...
Метаморфозата 🇧🇬
за много днес е остаряло...
И вчера хубавото - става зло,
а цветовете - черно-бели!
Животът ни е страшно променлив! ...
Заваля... 🇧🇬
“Снегът на моето детство беше бял...”
Стефан ПОПТОНЕВ
Заваля.
И снегът беше бял. ...
* * * 🇧🇬
и винаги да се колебаеш
дали си имал истински това,
което си загубил,
но винаги ли ...