Poetry by contemporary authors
Плаж 🇧🇬
а мен в главата нещо ме гризе,
нагонът ти да не те подведе
и в вихъра на страсти и копнеж,
в гнездо на СПИН ти да се озовеш... ...
Дреболии 🇧🇬
- Не ме гъделичкай, че ако кипна! –
изсъскал чайникът на печката.
- Веднага ще ти изстине мястото! -
разгорещила се печката. ...
Не зная 🇧🇬
Не зная колко още лета ще дочакам
да посрещам слънцето, което в мен гори?
Колко сега съм различна с времето,
оставило отпечатък в моите коси? ...
Тя и Есента 🇧🇬
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...
Не чакам безучастно 🇧🇬
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...
Род 🇧🇬
Изпратих брат си – Лятото – далече
и някак странно опустяха дните;
той тръгна, стъпил върху Пътя Млечен,
сред хладната жарава на звездите. ...
Черна магия 🇧🇬
Генка Богданова
Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак, ...
* * * 🇧🇬
губи се въпросът,
спотайва се отговорът,
някъде във времето,
вещаещо безсмислие, ...
Майка 🇧🇬
На залеза студената жарава
вечерника раздухва във искри
и някак неусетно свечерява
над тъжно-замълчаните гори... ...
Сълзи 🇧🇬
и сърцето нежно докосни.
В море със страх се впускам към дълбините
и с надежда изплувам към висините
там, където бъдещето ни зове.
* * * 🇧🇬
на този свят
за кракто време.
А щом умра
ще ме заровят във пръстта. ...
Умиращия лъв на Люцерн* 🇧🇬
„Умиращият лъв” е като жив
изсечен тук направо във скалата,
от болката присвит и мълчалив
на лапата си сложил е главата... ...
Приятел 🇧🇬
Имам си приятел нов,
с тебешир го нарисувах.
Очертах го със любов
вчера, докато лудувах. ...
Възмущение 🇧🇬
че уж на тридесет избистря се ума,
а ти за пръстите отново се хвана
и под хипноза от лъщящи дрънкала
в прокрустовото ложе се завря... ...
Песента на пианото 🇧🇬
щом последният тон отлетя,
на парчета разпадна се тялото,
стопи се и мойта душа.
Изчезнах, превърната в нищо, ...
Дъжд 🇧🇬
по прозореца на моята Душа,
и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...
и зарежда ни с положителна тъга -
незнайно защо позабравени неща... ...
Далечен спомен 🇧🇬
но не те преодолях,
остави ме да те върна,
с надеждата, че един ден ще мога да те прегърна.
Спомнях си за теб с насълзени очи, ...
Заблуда 🇧🇬
от мен щом нищо няма да остане.
И крехото ми счупено стъбло
ще стане пръст, цветя-гердани...
Изобщо няма смисъл да съм тук, ...
Тъжни откровения 🇧🇬
и свличаш се по склона стръмен, летиш към пропастта!
Спасението е назад далече, да се връщаш - късно вече
и усещаш как тялото ти под силата на бурята се свлече!
За прошка молиш, но няма кой да чуе твоя зов, ...
Мечтател 🇧🇬
все ми стиска, стиска, стиска.
Да побягна, луд и бесен,
в друг живот ми се прииска.
В друга кожа, с друго име ...
Заблудата 🇧🇬
Преминали сме топлия Зенит!
На хубавото Минало се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит...
О, толкова е хубаво, когато, ...
ххх 🇧🇬
зъзне моята вяра в доброто.
Може слънце в кръвта да отглеждаш,
без да стоплиш дъха на живота.
Възкръснала мечта 🇧🇬
Като зачатие
на нов живот във стари, тежки бъчви…
Една мечта възкръсва след разпятие,
една надежда сплита мойте пръсти ...
Есен в кафяво и златисто 🇧🇬
Като въздишки рижи падат листи,
в хербария на август изсушени...
Златисти са дърветата, златисти –
отново есен вън и есен в мене. ...