Обговаряне на архетипите
Страх ме е – от този дъжд, от мокрите му рамене,
от тази черна кал посред небето.И в кой ли миг
заспал е бог, затворил е вратите – седемте...
Луната, извървяла пеш египетския път, в чия ли ясла ...
Коси побелели, нощи безсънни.
Мигове се нижат - не трябват очила.
Уж отминали, а чанове звънни.
Герои в живота с любовта.
Връщат се, шушукат добри и не добри. ...
По тънката нишка на тихия спомен
пристъпвам сега предпазливо.
Стар, нежен акорд, случайно отронен
ме връща към нещо красиво.
Забравено, бивше, отдавна живяно, ...
Път пред мен-а зад мен многостен.
Ще погледна ли истински в него,
или той ще погледне във мен,
или в него аз ще погледна.
Дъжд от лен - нежен, тих, устремен. ...
С теб имахме това, за което мнозина си мечтаят.
Но ние не осъзнахме как бавно и сигурно го погубихме.
Вървяхме един към друг, а пътят ни се оказа безкраен...
Можем да бъдем щастливи, но поотделно.
Това, което ще пазя винаги в сърцето си, са ...
Сред развалините от старите истини
заставам днес - умът ми се събуди.
Отломъците - от тях са предразсъдъците ми,
а пепелта им - моите заблуди.
Свободна съм сега и гордо крача ...
Луната до прозореца ми спря.
Аз бях сама. Самичка бе и тя.
За Слънчо заразказва ми. Как той
за миг дори не дава ù покой.
Че гони го по синьото небе. ...
на човека, който ми каза всичко с най-тихите думи...
на дядо
Мухите на лятото пият от виното.
Спомени стичат се. Старите синори
капят, дълбаят сълзи по лицето ми. ...
Нощта е обладана от безумие.
Надига се безмълвен, страшен крясък
в сърцето на измамно пълнолуние,
прозорците заляло с хладен блясък.
Събличам бавно дрехи и съмнения ...
Притихнали във минало, това сме,
обгърнати от облак тъмнина,
едно дете, което няма да порасне,
белязало е вече нашата съдба.
Любов наричат го различни, ...
Може би във едно догоряло безвремие
някой моето връщане чака…
И съблича нощта, щом е дал, без да вземе
скрита жажда за пристан и стряха…
А навярно защото е пазил тъгата си ...
ако съм студена през зимата
то е защото мисълта ми
тръгна да си създава топли мисли
които те намират дори затрупан в преспи
ще облека палто от лед тогава ...
Усмихвам се – усмивката ми нищичко не значи.
Поглеждам – с празнота е пълен моят взор.
Досущ съм като всички минувачи,
заключила се в собствен мой затвор.
Старая се отчаяно да си приличам ...
ЗА СМИСЪЛА
Свободата е сестра на любовта.
Презират двете клетви и обричане.
Заченати във грях – живеят без вина.
Да сториш грях за тях – в това е смисъла.
щрак - лампата не свети, няма светлина
бушонът гръмнал е отдавна в моята глава
втурвам се в тъмата с нов да го сменя
дали ще мога сам, ще се проваля
въртя се в мрака от доста време май ...
... И щом си омагьосан, стой си там -
при лебедите. Мен не ми отива
да мажа люти рани със балсам
или да шия ризи от коприва.
И няма да те чакам сто лета - ...