Напук на всичко и всички.
Напук на всички дребни душички.
Напук на теб. Напук на него.
Напук на нея. Писна ми от голямото ви ЕГО!
Напук на съдбата. Напук на живота. ...
Толкова свикнах с твоето присъствие,
че като те няма, не мога да повярвам,
че това се случва, толкова свикнах
да си тук, че всичко друго вещае
празнота... ...
Звукът от стъпки по изсъхнали листа
дълбоко в душата ми отеква.
Забравен спомен ми донася есента
и сякаш тихо някак ме упреква.
Носталгично за изминалите дни… ...
В началото си бях от БеКаПе
и с мощен глас громях капитализма.
Там, в бъдещето гледах – все напред,
но бате Горби гадно го хариза.
А после станах смело демократ ...
Родопско усещане
Цитат: "Родопска тишина... и само шепот на поточе,
а в далечината-родопски песни и гайди,
звън на чанове и ромон на чешми.
Навред и нашир красиви гледки- ...
Във пашкула на тъмна утроба
едно твърде дълго мълчание
е отглеждало тиха ненавист и
през пъпа се е захранило със отрова.
Озверяло, то изяжда плацентата си ...
Засадих си цветенце, полях го с вода,
прибрах го в дома си да не усеща студа.
Дадох му всичко мечтано - и сърце, и душа,
разни мисли и чувства опитах да му внуша.
Но не беше доволно дори след това ...
Шепот от стонове
Спасение няма. Прегръщам мъглата.
В отблясъци губя се. Спя - не сънувам.
В умиращи блянове скрих самотата.
Сред сенките песен позната дочувам. ...
Юлия…
... Мога да усетя как я докосва в момента,
как ехидно се смеят, докато тя крещи от екстаз...
...Виждам бельото ù, разхвърляно из апартамента,
и как блести от удоволствие моят малък елмаз... ...
В ледено студената нощ разперих криле и пробвах да полетя.
Но защо сякаш хиляди игли от лед се забиха в мен?
Забравила как да летя,
останах в плен на твоята самота.
Отказвах се всеки път, когато докосвах с пръсти ръба. ...