Poetry by contemporary authors
Някой 🇧🇬
някъде из южните полета.
С мене лудостта си да прегърне,
да сънува есенни морета.
Някой още иска да ме има ...
Баща ми 🇧🇬
след залез по двора се скита замаян.
Посмее се дълго, поплаче за кратко,
но вечно умислен говори за мама.
Подиша от въздуха тежък, въздъхне, ...
Няма човешка грешка 🇧🇬
Няма човешка грешка...
(басня)
Докато зимата навън бушуваше,
поспа добре мечока. ...
Докато мога 🇧🇬
Ако знаеш колко ми е тъжно,
че все аз не мога да имам това,
което искам и сърцето ми е длъжно
да плаче всеки път така... ...
Художник 🇧🇬
че художник съм голям.
Искам аз да видят всички
смело как рисувам сам.
И реших - стената вкъщи ...
Виждах повече обич отколкото имаш 🇧🇬
не зная и как се излъгах жестоко.
Може би аз те разбирах различно...
(а ти си отблъсквал приятели много).
Другите вярваха в тебе, че има ...
... 🇧🇬
Още по-тежко е да си обречен.
Да се влачиш без диря някъде там,
дето краят ту е близък, ту далечен.
Не знам дали ще си вечно до мен ...
Предавана до разпиляване 🇧🇬
"Не вярвай, дъще, на никого,
единствено на себе си,
и то не винаги!"
А аз не вярвах ...
Земята ни 🇧🇬
> по която тъпча сега,
> тази земя,
> която пролетен вятър пробужда,
> тази земя - не е моя земя, ...
Никаквият 2 🇧🇬
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.
Тръгнал човекът път да открие, ...
Магия за изгубени души... 🇧🇬
денят в просъница създава своите чудеса
и всяка глътка въздух ни зарежда
с магична свежест за деня.
И в миг променя се картината в небесата, ...
Леден огън 🇧🇬
когато мигът умира и се ражда друг,
в прохладата на кратка мисъл заснежена
по бяла писта да гониш препускащия бяг.
Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина, ...
Eсен 🇧🇬
Ето, че отново пак
тихо ромони дъжда
и сега, незнайно как,
се прокрадва есента… ...
Обикновени рисунки - 25: Есенно хайку. 🇧🇬
Посветена е на Родопа и есента ù, която е прекрасна...
Б.
Мечтая вечно (акростих) 🇧🇬
епично като войн се бих.
Чистота, красота
тук властват сега.
Агонията смъртно раних. ...
И ще стана... 🇧🇬
като вино пелин. И прокълнато зарче
дръзко хвърля към нас. Да изпита късмета
и нищожния шанс - любовта ни отнета
да се върне пак тук, носталгично да блесне ...
Аз и моят стих 🇧🇬
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...