Poetry by contemporary authors
Понякога 🇧🇬
заклещена във гърлото въздишка.
Понякога съм мъка не излята,
раздърпан край на изгоряла нишка.
Понякога съм огън не горящ, ...
Когато... 🇧🇬
стихнат
и животът
в нашите погледи
спре да блести, ...
По дяволите, не искам да дишам свободно! 🇧🇬
Мислиш ли, че прекаляваме
и трябва да се укротяваме,
когато всичко в мене "Давай" казва,
а мълчанието жестоко ме наказва? ...
Вкус на кафе 🇧🇬
И заваля толкова много слънце!
Лъчите му изкъпаха изпръхналия епидермис на прозорците.
И ги изпотиха.
Изпотиха ги от страст, удоволствие и внезапно случване. ...
Сол 🇧🇬
... ако и солта обезсолее...
С есенни рими, изпечени в сол,
узрява стихът ми – объркан и гол.
В равни затишия, лепкав въпрос ...
Живот в метафори 🇧🇬
Залезът тъжно с нас се разделя.
Животът с жива болка ни изгаря.
Отронена, душата се изгубва.
Времето в мъгла ни облича.
Нека 🇧🇬
изгубила златната си пантофка,
ако Спящата красавица не спеше,
а Снежанка не хапна от ябълката – уловка,
щяха ли Принцовете им да ги открият, ...
Когато боли 🇧🇬
Пеперуди във въздуха.
Светлина.
И часовник от пясък за времето...
Тя стои сама на ръба ...
Корен 🇧🇬
Май от грешките мъдрост не купих.
В свъсен делник за слънце жадувам,
в нощи тъмни луната ме буди.
Изгорях, но не пих от звездите. ...
На боговете дан... 🇧🇬
сега предрешени в посланици
момчета...
НА БОГОВЕТЕ ДАН...
НЕ МОЖЕ! ...
Недостатъчна 🇧🇬
очите ми отдавна ослепяха.
От тъмното на твоето отричане
погледите слепи се бояха.
Звукът на избледняващите стъпки ...
Моля ви, не ме търсете... 🇧🇬
Моля ви, не ме търсете -
там, където ще ме няма!...
Нито сълзи, нито цвете
може да събудят камъка... ...
Прозрения 🇧🇬
Нощ, звезда, жена -
торба с желания!
Свещ, килия, мъж -
банкрут и покаяние!
Миг за причастие 🇧🇬
Дали времето спира за в миг
или е само едно стълкновение?
Проблясъци с надежди, мечти -
в необратимо постоянно движение. ...
* * * 🇧🇬
за друго просто не намирам сили.
Света ми срина и боли ме много
от думите: "Не те обичам вече. Сбогом."
И питам се сега какво направих, ...