Чувам пак какви ли не думи,
има ли смисъл всичко по между ни?
В мене бунтуват се глава и сърце,
иде ми да ги изтръгна с двете си ръце.
Отвън всичко е различно, нали, ...
Тишината е сковала поляни, гори.
Изгубена във времето любов...
Вятърът свири, вилнее още от зори
и светът за промяна е готов.
Огнени листа танцуват за последно, ...
Дълго търсих повехнали спомени,
колко будих заспало небе,
ала листите, с писък отронени,
сякаш черна ламя ги отне!
Не се стоплих от призрачни пламъци, ...
Когато си отивам, затвори
след стъпките ми плътно ти вратата.
И знай, че няма място за сълзи,
защото всички вече са изплакани...
Не казвай нищо. Може да боли, ...
Отречена любов, ненужен пламък,
угаснала свещица във нощта,
захвърлена е в срутения замък,
под купчината пясък на брега.
Затрупана, без въздух, онемяла, ...
Не искам никога да виждам сълзи
във твоите прекрасни, зелени очи.
Искам само твоята сияйна усмивка
пред мен да грее, ден и нощ,
да не ми дава нито миг почивка, ...
Делийско Бреме. Точат се ханджарите.
От тъжен месец светят ни навущата.
Отдолу нейде чакат ни джандарите.
Иглянките фуражка не пропущат.
Делийско Бреме. Леят се куршумите, ...
Нямам нищо, с което очите ти пак да разсмея,
да докосна душата ти бяла - със капчици звън,
и във тихата вечер - превърната в мъничка фея,
да те скрия с усмивка в крилете на топлия сън.
Нямам нищо, с което сърцето ти пак да спечеля, ...
Пребъднал, пътят ме очаква възроден.
Нахлувам вън с избледняващи стъпки.
Аз вече (зад вратата) не очаквам теб.
Но звънне ли се, ме побиват тръпки.
И ме подканва. И извива се пред мен. ...
Колко трудно е да те отмина,
когато видя твоите очи.
Как трудно е да си замина,
когато искам да ми кажеш "остани".
Защо, когато те погледна, си толкова студен? ...
Във вените ми днес шуми страстта,
разгаря огън буен във душата,
и вихрят се денят ми и нощта
със колелото бързо на съдбата.
Така се раждат дръзките мечти, ...
Понякога изгубва се душата,
отчаяно се лута мисълта.
- Дали съм прав? Дали пък смисъл има
във всеки миг с надежда, изживян от нас?
Понякога изгубва се надеждата ...
Натежали падат, от гняв разпилени,
дъждовни капки върху лист похабен.
В песен превръщат се бурите летни.
Уморен заслушва се съдникът в мен.
Четиристишие ново, чувам го нощем, ...
на Гергана Плетньова
По нейното тяло прозират многоточия лунни –
прашинки какао върху река от мляко горещо,
очите – небесна прегръдка, морско безумие,
в косите ù – слънцето в меден бакър се оглежда. ...
"Toй е лош, той е лош, той е лош"...
сякаш вятър, хриптящ и усоен,
ще повтаря до късно среднощ,
притаен под прозорците твои.
Но току и от Господ по-сам, ...