Ветре, не съм онази птичка хвърковата.
Не ме подухвай все към стръмните скали.
Жадувам полети, но не ми стига устремът,
да стигна до желаните от мен звезди.
Така треперя, че душата ми се стиска, ...
На себе си не мога да простя,
че в нощите самотни
още в спомените с тебе тичам,
те така са ми удобни.
И в топлото легло заспивам с усмивка и сълза… ...
Какво направи, момиче...?
Какво направи, че в сфера от любов
попаднах аз?
Какво направи, та светът ми празен е без теб?
Какво направи, че сутрин с твоя образ да се будя, ...
Вдъхновено от прекрасната песен "Лунният принц"
Благодарности на Бойко Иванов (me6)
и Геновеве Цандева (bardluna)
Ти си всъщност Принцът Лунен,
а аз - твоето момиче. ...
Приятелството щастие дарява.
То сгрява с топлина в студени дни.
И сгушвайки се тихичко в мрака
стои до теб, когато най не ти се спи.
Приятелството грешките прощава. ...
По ръбчето на светлата ти риза,
(приличащо на прашен коловоз)
усмивката ти, хладната, заслиза
в третинката на тъжната ми нощ...
Заплиска дъжд – пречистващо начало, ...
Здравейте, приятели мои!
Заедно с Марияна Дамянова () решихме да покажем, че светът няма граници.
Представяме нашата обща творба, плод на виртуалното ни приятелство!
Не страдам от липса на мъжко внимание,
но трудно допускам до себе си в близост, ...
По стълбите спуснах се в мрака тъмничен,
огрявайки с факел ронливия път.
Червеният пламък извая трагично
изящните форми на голата гръд.
Към влажния камък ръждиви окови ...
Изгубих те, преди да те намеря,
преди да те докосна, изкрещях
и едва доловимото доверие
превърна се във пепел и на прах.
Ръцете ми пустеят онемели, ...
Мога да не кажа нищо с много думи,
но мога и да мълча многозначително.
Мога да крещя безмълвно твойто име,
но мога и да го шепна оглушително.
Мога, затворя ли очи, пак да те видя, ...
Возим се двамата по маршрутната линия –
там, в полите на Витоша.
Леки усмивки тайно озаряват лицата ни,
а мисли за милувки завладяват сърцата ни.
Пламъкът бързо обхвана телата ни, ...
По булеварда с далечното странстване,
без посока в далечния път,
аз вървя като филм преразказван,
епизод, в който всички мълчат.
И навлечени модно, витрините греят, ...
... защо треперят пръстите, когато
ти сам избра -
без мен (не ме попита, не поиска моята оставка)
вратата търсеше... и тръгна ей така...
... прегръщаше със лекота момичета ...
Днес приключих вече!
Всички спомени от теб изхвърлих надалече,
моя отминала, болезнена любов!
Пазих ги до вчера с носталгия,
но бе банално. Сега разбрах! ...
Моя вечна любов, виж дъждът полудял
колко страстно танцува в косите ми,
после сякаш ни скрива под плаща си бял...
Като дявол измива следите ни.
И ни пее с любов, моя нежна тъга, ...
Прости ми за минутите тревожни,
та аз съм само шепа тленен прах.
Родена съм сред грях, като безбожник,
а път към теб така и не видях.
Прости ми за отчаяните нощи, ...
На попрището жизнено накрая,
реших Венериния хълм да разкопая.
Откритие там мислех да направя,
РОДИНАТА с което да прославя!
Там били скрити някакви скрижали, ...
Цял живот се бориш с тях.
Опитваш се да им противоречиш.
И сега, когато те напуска силният ти смях,
мислят си, че ще започнеш да мълчиш.
Но не! Не се предавай! ...
Обичам те... обичаш ме и ти...
Но защо сега се случи всичко?
Любовта като огън ни гори
и колко време ще ù трябва да угасне...?
Онези мили, братски чувства - те къде са? ...