Небесните войни понякога също играят хазарт.
Тогава и аз съм спокоен – че душата ми няма да спи на тротоара.
Постилам пред себе си поне по един булевард –
и тръгвам с усмивка. Натам, накъдето не трябва.
Описват по спомени някои от небесните зими – ...
В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Грамажът малко е на нафталина,
а гузната ти съвест е за трима. ...
Вървиме с тебе двама по пътеката, наречена живот,
но време сякаш няма ни за ласка, нито за прегръдка,
нито за любовен зов.
О, време, тъй преходно и безпощадно,
окичило ни с робския хомот, ...
Ще те накарам да ме обичаш,
в тялото ми отново да се вричаш
и името ми през гърло раздрано да изричаш.
Може пак така да ме наричаш
и клетвите си в любовта да отричаш, ...
Тихите утрини са моите заливи
като цветни дъги в небосвода над мене,
като волния полет на морските гларуси,
като ясното слънце, греещо денем.
Тихите вечери са моите блянове. ...
Ти искаш мойте мисли... но не знаеш...
... без твоите очи - съм просяк сляп
и в огъня, в душата ми блуждаещ,
прозират сенки от безмислен свят.
Ти искаш нежността ми да усетиш ...
Когато тя обича повече от всичко,
съвсем забравя да обича себе си,
сънува кратко, между два и нищото,
и после се живее като вещица.
С последната си кръв воюва някъде, ...
На брега скитат влюбени гларуси.
Есента ли докосна земята?...
Колко тъжни са празните плажове.
Сякаш някой ги скри в тишината.
Под вълните на есенни приливи, ...
Отдавна със нея, с Тъгата, играем неспрестанно на жмичка,
стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.
Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,
в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.
Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно, ...
Раменете ми, приятел, са заети отдавна.
На едното ангел е кацнал, а на другото - дявол.
Съжителстват. Лукав - единият, другият - паднал,
преобръщат пейзажа ми в черно и бяло.
Не тежат, клетите. Наполовин на душата са. ...
Защо не вярвам вече на жените?
Защото срещнах няколко от тях!
Опитваш се да им свалиш звездите…
А те се влюбват – чак те хваща страх!
Защо не вярвам вече на жените? ...
Покой! Това ми трябва само -
душевен мир и музика за сън.
Тъй тиха, монотонна гама -
в душата да отеква като звън.
Пренасям се в страна на чудесата - ...
Отдясно пред олтара, до дверите във храма,
над малкото кандило изписан женски лик
от старата икона със погледа на мама
печално гледа в мене. Трептящият светлик
на пламъка огрява лицето на светица ...
Аз пак се връщам с пламнали ръце,
оставила назад в мечтите рая.
Бях тръгнала към него, но без теб
помръкна той, защо - сама не зная.
Аз исках да открия красота, ...
Пристъпи във мрака, с мигли натежали.
И да ти се плаче – кой ще те пожали?
Слабият сълзите трябва да прикрива,
че, като ги види, всеки се присмива.
И добър да има, настрана остава – ...
По столичните булеварди ври животът,
стопиран от тревожни светофари –
и в този ред на хаос, смях и вопъл,
най-обичното чувство нас ожари!
Сред столичния бързей необхватен, ...
Запей, приятелю, когато ти е тъжно,
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...