Не ще мога да затворя пак очи,
дори и пламъкът в мене не угасна.
Тишината пагубно мълчи
как тялото ми по твоите устни се прехласна!
Не ще мога да затворя пак очи, ...
Безпръстни са нощем понякога мислите
все натрапват на прага избрулени истини
някак дълго окапват и все недостатъчно
и болят от стаеното всички понятия –
като думи занитени в празен бележник ...
Полудя ли, сърце, че ме връщаш при него?
Нима не нарани той и твоето его?!
Нима не заби в теб до дъно камата,
не, не тупкай, сърце, и не скланяй главата.
Любовта изхвърли, тя е днес непотребна! ...
Представям ви трета част на "Обикновени рисунки"
И този път разчитам на художника Хенрик Мозес и неговата чудесна рисунка с молив да заглади недостатъците на моята любовна лирика...
Надявам се да ви хареса!
Б.
Не съм сънувал… ...
Надничай във очите насълзени,
прозорците към моята душа.
Чрез тях говори... често натъжена,
излъчвайки дискретно любовта.
Нашепва чувства, спомени, картини, ...
Розаво, розаво, та чак бозаво.
Свири без пръсти на китара без струни.
Ръкопляска безръка тълпа - браво.
Закичи се със медал от кратуни.
Порасна. На токове стъпил - висок. ...
Я запей ми, гора, жива песен за вехти войводи,
на страха прекроили омразната шапка в байрак,
за юначни момци, защитили честта на народа
и на робството черно строшили позорния знак.
Те под твоите сенки хайдушките песни са пяли, ...
Помниш ли...
Помниш ли, когато в живота ти аз влязох,
на пръсти стъпвах с приведена глава
и тихичко надълго ти разказвах
каква била съм и не съм в любовта. ...
С влажни пръсти роши ми косите,
разкопчава тънката ми риза,
страстно ме прегръща, без да пита,
сгорещен, до глезените слиза,
грабва ме, лудешки затанцувал... ...
Бързаш. На сърцето си ритъма гониш
и на бриза среднощен ронливия смях.
Непристъпен. Храм без амвон и икони,
храм с единствен, невярващ монах.
Полунощно ухажваш луната до лудост ...
Чакай ме, дето отчаяна литва
с пориви нови една стара молитва.
Дето просторът внезапно се свършва
и слънцето вечер на две се прекършва.
Дето се рони загадъчно мракът ...
Кръговрат на Любовта
Поглеждаш лакомо едва прикритата ми пазва
и няма как да скрия моето желание да ме докосваш пак.
Гърдите ми са натежали от очакване –
божури два, напъпили през май. ...
Тъй е голямо там навън полето,
тъй тъмно е- градът отдавна спи-
една звезда угасва във небето-
таз', дето никой в нищо нивга не вини,
но винаги след нея си виновен, ...
В тиха нощ се отронва сълза
кой ме смути не мога да спя,
безсъние трепет прегръща ме мрака
сърцето ми бие... какво ли го чака
Душата ми уплашена се лута ...