Poetry by contemporary authors
Весталка 🇧🇬
Глъхнещ стон на стъпки уморени.
Дебри и усои – непребродени,
дъх на жажда във гърди стаен е...
Устни недолюбени. Целувани ...
Признание 🇧🇬
„А се опитвах...Господи, прости ми!
Не винаги съм спазвал правила.
Кълна се, че човек не съм убивал-
за деветте останали...мълча.“ ...
Блудна дъщеря 🇧🇬
в погнуса свили се ръцете,
под ръждясали доспехи,
старее в младост детето.
Каскет с бродирани шевици, ...
Изповед 🇧🇬
Мястото е хубаво...
Звънях ти, но даваше свободно...
Исках да ти кажа "Ела при мен!"...
Нуждая се от теб... ...
Акростих 🇧🇬
Н е ми връщай живота, не искам…
Я ростта без мечти ме владее
М илосърдно се самоубивам
А тя… нощен демон в душата беснее. ...
Дар от Господ 🇧🇬
Напролет кокиче,
наесен - хризантемка...
Но едно момиче
с жълта диадемка, ...
В четири 🇧🇬
Тишината простреля съня ми със писък среднощен.
Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?
После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа
и докоснах косите на мама, заспали в безреда. ...
Колко... 🇧🇬
към тебе в нощта да вървя!
Колко много ти трябва
да обърнеш към мене глава!
Остави печална звездата ...
Някога 🇧🇬
когато съм сам,
утринният мрак
прилича
на туш в ученическа чанта, ...
За теб 🇧🇬
В кратера
на бездната се спускам.
Стръмно е пред мен в тъмата.
Вдигна ли очи нагоре, ...
Предпролетен етюд 🇧🇬
Днес леденият вятър
се топи от мъка
по разголеното рамо
на една все още недостъпна пролет. ...
От тук 🇧🇬
(на мама)
******
натоварени с мисли и с мисии
сътворяваме коренища- разпятия ...
Минали неща 🇧🇬
… болеше ме от изневярата ти!
Нарани ме много…
Но това вече е минало.
Минало, за което не си струва ...
* * * (От фруктиера пия) 🇧🇬
пия
мляко прясно
с мед -
плодът ...
Репортерка – из цикъла "Малка средновековна пластика" 🇧🇬
гледам те в екрана –
колко ти приляга...
и си сладурана!
Ала като почна ...
Второ слово за колежките 🇧🇬
Предизвикал мощен трус.
Искал той в УНСС-то
да изкара някой курс.
Чул, че там себеподобни ...