Тя вярваше в себе си, тя обичаше себе си,
защото бе осъзнала своето различие и искаше да му бъде вярна.
Животът ù бе разделен на две части –
тогава, когато тя бе като всички останали и след това.
Знаеше достатъчно, но бе изгубена... ...
Нощем събирам си спомени. Съчки в безсънното.
Мисли, прекършени в хладната есен. Сами.
Рано се мръква. И търси дъхът ми из тъмното
притчи, които бездомният вятър шуми.
Трепетни истини, нивга на глас неизричани. ...
Ще ти открадна аромата на косите,
заровил своето лице във тях,
ще ти открадна пламъка в очите
и ромона на звънкия ти смях.
Ще ти открадна и вкуса на устните, ...
МОЛИТВА ЗА ЩАСТИЕ
В мрачна стая стоиш унил.
Сред тълпа от хора съзерцаваш красотата
на една жена и бленуваш да си неин и мил,
но смелост не достига и пак приветстваш самотата. ...
Знам, в момента си с нея, но отново мислиш за мен,
не мога да продължавам така, не мога да бъда добра.
Нищо лично, но мен избира,
нищо лично, но за мене мисли сега,
нищо лично, просто е така. ...
Е, някой ден сърцето ми ще спре...
Но този ден едва ли ще го зная!
А дотогава – зле или добре,
все пак живял съм и ще чакам края...
Е, някой ден и мен ще ме забравят. ...
Днес слънцето за теб е изгряло
днес всички птички за теб са запели
защото днес ти имаш празник
и ти с радост вдигаш чаша...
Наздраве всички казват ти ...
Урок за възрастни
Спънах се в тревогата и тя заплака.
Извиних ù се, но... трябваше да я превържа някак.
Нямах нищо подходящо под ръка, а виждах колко я боли -
нищо, че се силеше да се усмихне - бе готова да прости. ...
И понеже е есен, и светът е унесен
пак живота съдбовно да прекрои.
А платът му е кестен и е мъничко тесен
и конците са жълти, ръждиви треви.
Запрепуска забързан. Като миг е отвързан ...
Очите ми пролука не намират
във есенната мрежа на дъжда
и капките му в крайчеца си сбират.
Очите ми пролука не намират
и тръгваш си от мене невидян. ...
Обичам те и затова прощавам...
Невидима си, ала съществуваш.
Във сънищата нежно се стопяваш,
в усмивката на утрото изплуваш.
Флиртуваш с мен загадъчно-свенлива. ...
Едно момиче днес ще бъде ничие,
ще падне святостта като камбана.
Денят към вечерта ще се затича
и ще застели звездно ложе с рана.
Душата си момичето ще търси, ...
Устните ми шепнат твоето име.
Очите ми за теб сълзят.
Ела при мен! Прегърни ме! –
Сърцата ни в едно да затуптят.
Далече си, но в душата си ми близо, ...
О, Афродита, опази ме от желанието да го докосна...
Много сили ми трябват сега -
да отблъсна от тебе душата си.
Много разум и трезва глава -
да ги опълча против нежността ти. ...
На моята Гергана
Нима съм слаб, защото вечер плача
под свода ти, обагрен с блудкав цвят.
Преля морето и във утрото покани здрача,
а вместо да съм тъжен, аз запях... ...
Есента се разхожда във парка
със чадърче от златни листа,
търси някой, с когото за малко
да побъбрят за дребни неща.
Всички бързо край нея минават, ...
Всред тъмата на клепачите затворени,
като щрихи недовършени,
раждат се, от минало недавно, спомени
за копнежите прекършени.
Тичат те по пътеките фосфорни, ...
Може би... някой ден, ще започна отново
да обичам, мечтая... Ще бъда единствена!
И навярно от спомени за днес ще се кая,
ала днес... ала днес ще съм грешница.
Може би... някой ден, ще се върна от никъде, ...