Poetry by contemporary authors
На... 🇧🇬
какво си помисли, поете?
В окото ти трепна ли залезът
в по-силния вик на сърцето,
че още усещаш на бриза ...
Очи 🇧🇬
Едни очи до болка те смущават,
смутени, силни, питащи очи.
Очи, които нищо не прощават
и никога не молят: остани. ...
С какво заслужих тези топли думи? 🇧🇬
Надка Копчева
ми каза:
"Като запалена свещица
и като дихание ...
Ами сега... 🇧🇬
Беше февруарски ден, мрачен и тих. Тя стоеше в стаята си - болна и сама, самокритикуваща се. Коя, по дяволите, беше, че да се държи така с останалите?
Вгледа се в снимките, висящи на стената до компютър ...
Почти изпята песен 🇧🇬
развяла поли като птичи крила?
Почакай ме, искам при тебе да дойда -
какво, че любима на друг си била!
Нагазваш в дълбокия вир на реката, ...
Когато съм себе си... 🇧🇬
Оставят те
на собствен
бряг.
В прегръдката живот. ...
Многоточие... 🇧🇬
подхлъзват се въпроси,
удивителни...
Безостатъчно
разделят се чувствата ...
Стенеш 🇧🇬
Стенеш
и с въздишка на уста
палиш светещо огниво.
Пепелта издухваш след това, ...
Реквием за едно Ангелче 🇧🇬
________________________________________________
Огньове! Огнена. Огънче...
Пламъци! Пламенна. Пламъче...
Тръгна си със очи изпепелено угаснали. ...
Къщата на Охлю Бохлю 🇧🇬
а дечицата му вечно ходят боси.
Там на покрива какво ли няма...
слънчева батерия,
антена сателитна най-голяма. ...
Отдавна продадох сърцето си 🇧🇬
И мрачно. И страшно. Навред
отекваше шум от стъпките сънни -
разплакана рима, недовършен куплет.
Във стаята тясна гореше камина ...
Бръчките 🇧🇬
Казват - състарявали ни много -
ту на нежна паяжина приличат,
ту на синори, вдълбани от тревоги.
Те напомнят ни - годините минават ...
Любовта 🇧🇬
когото днес да обичаш,
но вярваш,че любовта съществува,
има смисъл да живееш тогава,
макар сърце да тъгува... ...
Есенно 🇧🇬
дето денем и нощем попива господни сълзи,
там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея
този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.
Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи ...