Няма къде да се върна
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.” ...
Защото сме капки в морето от хора,
които се срещат, разделят,
но светят във нас чудесата,
по човешки душите ни вплели.
Защото, изпаднал в дива немилост, ...
В земята, майко, черната...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя. ...
Разбуди се от миналото стар приятел,
дълго нощувал в таванските стаи сред спомени.
Забулен във прах от магия и шкафове стари,
посрещна ме той днес в топлата есен.
Прегърна ме в свойте обятия, ...
Пресъхнаха миражите в апатия.
От нямането ти ужасно ми горчи.
Събрах остатъци във празните обятия,
на игла нанизах стъпкани мечти.
Недопитата ни обич ще кълне ...
Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите, ...
Морето зашепна. И той се показа.
тъй както го помня, когато бе млад.
Боли ме, когато за него разказвам
и времето лъжа да се върне назад.
А той беше същият – изваян от хубост, ...
О, музо, накъде отлитна ти?!
Следят ме гузно белите ми листи..
Разпръснати. Останали сами,
лежат до мен, тъй неми... чисти...
А аз ги гледам с парещи очи, ...
Докосвам те, но мисля си за друга.
Целувам те, но други устни чувствам аз.
Поглеждам те, но погледа ти губя.
Дали не свършва всичко между нас?
В мечтите ми май вече теб те няма, ...
"Времето е в нас и ние сме във времето" Левски
В поза "69" сме с времето.
Бавно отхапва от мен,
аз с език го пронизвам.
Каквото поиска, взема си то ...
Пак четири стени. Позната клетка.
А розата във вазата - по-стара
от плетената бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.
Разплетено завесата пулсира ...
На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,
там някъде при тънкото предчувствие за края,
усещам вятъра - плете косите свои,
разделя ни с безцветни къдри и нехае...
По вятъра, по дългите му струни вечност, ...
Тази бездна мълчи и безмълвно ме мами.
Аз едва се крепя на брега.
Няма малка любов – има само голяма.
Тя у мене покълва сега.
На отсрещния бряг ти стоиш и ме гледаш. ...
Презирането в много взе да идва.
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва! ...
Колко ли сълзи излял съм през годините,
колко ли усмивки подарявал съм ви аз,
колко ли целувки от любов през нас са минали,
много са „приятели”и всички са за вас.
Какво ли не преминахме във времето. ...
С теб се разпадам на хиляди атоми,
меко потъвам в среднощни поляни.
Щом се усмихнеш, полита душата ми,
ласкаво галят ме твоите длани.
И водопадно в ръцете ти стичам се, ...
НАСАМЕ С МОРЕТО
Искам да се слея с теб, Море,
всяка моя клетка в теб да се разтвори,
както съм била стотици векове,
преди да се окажа на тялото в затвора. ...
Не можеше ли да ме искаш само,
далечна, влюбена, отдаваща…
Не можеше ли да ме гледаш само,
на глътки да попиваш красотата?
Не, ти поиска да ме завладееш. ...
Посветено на мъжете-антифеминисти (и на тези, които и хал хабер си нямат за какво иде реч, но се произнасят доста фриволно за същността, целите и ценностите на феминизма*) ...
Нямам време за спорове с вас, (мили мои) господа “офицери”,
феминизма разпънали в жажда за някакво ново мъжко влияние.
Съвсе ...
на канибалd ( с патос :-) )
Душата ми - разцъфнала градина,
поливам със любов и светлина!
На всеки, който спре или премине,
венец изплитам с моите цветя. ...