Как пътят към себе си да извървя,
пита моята изстрадала душа...
Ако разлистя мислите си
и ги полея с любов, дали ще поникне
нова вяра за по-добър живот... ...
Всичко наоколо се разпада.
Заедно с мен в бездната пропада.
Едно момиче за теб припада,
но никога не ще ти допада.
Обичам те, но да можех да ти кажа. ...
Към слънцето все трябвало да гледам,
по утъпкани пътеки да вървя,
светлината в мрака искали да следвам
и да помисля, преди да полетя.
Вода от чаша трябвало да пия ...
с благодарност към yotovava, чието стихотворение "Една жена" ме вдъхнови.
Обичал ли си някога така,
че сладка лудост в тебе да узрее,
една целувка да взриви света
и тишината да е пълна с Нея, ...
Любовта си замина днес от моя живот,
черпя с жито и вино, и от рози сироп.
Нека леки ù бъдат и греха, и страстта,
да не я строго съдят, да е мирна плътта.
- От какво се спомина? Как така изведнъж? - ...
По пътища на миналото крачим,
а стъпките му тъй и не намираме.
Потънали са чувствата във здрача,
без връщане в задъханото спиране,
с целувките, достигали безумие, ...
А казват, че досущ на теб съм заприличала -
походката..., и мислите, мечтите.
Нозете ми отдавна отмалели са,
но все от тебе учих се да тичам.
Дори когато вечер край прозореца присядам ...
Да те докосна ли сега, или отново да изчакам
думи необмислени да раздерат картината на две,
да лепнат по телата ни по-гъсти и от мрака,
да ни разстрелват стръвно, да останем без ръце,
с които през пространствата да се откриваме, ...
Аз търсех някой да ме пази
от спомените, от тъгата, от лъжите.
Във късен час да се обажда,
да ме притиска към гърдите си.
Аз исках някой да ме чуе, ...
Морето нощем е като заспало.
Похърква старият бетонен фар.
Завит със пясъчното одеяло,
брегът отново е безумно опустял.
Само гларусите още се оглеждат ...
Така живеем в царството на вещите –
еднопосочно времето лети,
разделите са повече от срещите,
утеха търсят нашите души...
Отиваме си или се завръщаме ...
Изумена съм от грозотата.
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата. ...
Повод за среща, сигнал за контакт,
отвътре усещам претръпване пак.
И толкова чувства, толкоз слова,
аз да те гледам не мога да спра.
Момичето млъква, момчето стои, ...
Сюрреализмът погълна ме цяла,
но все още съм си мелез поетичен.
Римите докрай не съм раздрала.
Стилът ми не иска да бъде различен.
Опитвам мисленето да захвърля, ...
Стари приятелю, знаеш ли колко
нощи очаквах да дръпнеш вратата?
Помниш ли глътката пареща болка,
или резливия вкус на тъгата?
Помниш ли залеза в топлата вечер, ...
След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси ...
Гордост излъчва моята осанка,
облак, пътуващ с блеснала надежда.
Колко ли пъти ми казват, че съм странна,
да търся човечност напразно ли изглежда.
И свой ход в живота да търся непременно... ...
Когато вятърът в косите ми потрепва,
а залезът с изящество се спуска
и устните ми името ти шепнат,
и мислите ми все към теб препускат.
Когато слънцето е някъде на тръгване ...
Прощавам
Прощавай нежно и с тъга, със усмивка озарена
Прощавай със очи и вяра, със душа смирена
Прощавай с мисли наранени, от неверите ни укротени
Прощавай със цветя и зов, за ехото ни грешно ...
СПОМЕН ЗА ЛУННА ПЪТЕКА
Ето, по същата тази лунна пътека
бяхме тръгнали един към друг.
И се разминахме малко след срещата.
Ти – моята невяста, аз – твоят съпруг. ...
Едно момче върви и си говори,
а хората го гледат изумени.
Непримиримо, то за нещо спори,
ръцете си размахва вдъхновено.
Момчето истината търси значи. ...
Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя.
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган, ...