Сега животът ни е Бяла Вина,
след онази дълга прозрачна тишина.
С теб пътуваме по тази Земя
и търсим своята изгубена душа.
Разделени като счупено на две огледало, ...
Оф, загубих важни документи
и сега се чудя що съм куку на моменти.
Снощи пък тропах степ в коридора
в един след полунощ, макЪр дневната умора,
но не беше то за кеф, ...
Пиеш ме с поглед, с думи ме галиш,
приседнал на прага на моя живот -
огън и страст в мен да запалиш,
тайният огън на грешния плод.
Мислиш за мене като за птица, ...
Любовта си отиде от моя живот.
И сърцето остана сираче.
Сви се, сгърчи се и посивя
и самотно не спира да плаче.
Всеки ден е от предните все по-мъглив, ...
Едва сега разбрах какво е да обичаш,
да виждаш красота в най-простите неща,
когато другиму в любов се вричаш,
за тебе става истински света!
Когато просълзена ме посрещаш, ...
Със всеки влак по малко си отиваме,
единствено магнитените релси
отново ни сближават, до умиране,
и връщат ни към името човеци.
Със всеки миг по малко остаряваме ...
Щом е за вярване - да повярвам.
Аз урока на пръсти го знам.
Има и Църква, и Господ, и дявол.
Само дето го няма Делян.
Че и мен. Просто някоя сутрин ...
Липса на желание
Прическа на косите си не правя вече…
оставям ги да се гонят с вятъра надалече!
На очите си черно-празни грим не слагам…
единствено със сълзите в тях разполагам! ...
Денят лениво се събужда. Красив е - леко недоспал.
Усещам полъха на вятъра, игрив и малко натежал.
И къс от облаче в ръката ми стои и се просмуква в мен.
Приятно е. Прекрасен допир - звучащ като познат рефрен.
И много, много тишина. Лъчи, погалващи Земята. ...
И ето, пак съм аз, но някак по различна.
По улиците скитам аз студена и безлична.
И ето, пак съм аз, но някак по различна и пада, пада сняг
и оставям пак самичка.
И ето, пак сама по улиците скитам ...
Натежаха гроздовете по асмите с мечтите.
С лаври дланите застлаха небе от звезди.
Пътьом свиха към мене и птиците,
да нахраня с усмивка замечтани очи.
Да усети сърцето ми вятъра щурав ...
Дяволска съдба
Ледена звезда в среднощ дълбока -
има искряща сила, защото е едноока,
като змия силно в сърцето на живота се увила
и гласа кръстоносен тя уловила. ...
Само дните си тръгват.
Мълчат, а така уморени са...
Няма вечност над нас се провесва.
Като паяк, във своите мрежи
оплетен, който не може да им избяга. ...
Като волен кит, преплувал небесата,
с камъни пребит, в кръв отплува ми косата.
Очарован от дявола, проклет от сатаната,
ангели сътворявала и издълбала тъгата.
"Подай ми ръката си, ще те предам". ...
Тази сутрин ще разбия прасенцето-касичка.
Писна ми от добрите обноски,
писна ми от хигиеничната обществена свинщина,
от идеалните идеи
и евтини истини. ...
Ти си по-красива от цъфнало цвете през пролетта,
ти си по-красива дори и от прекрасната есенна дъга,
ти си по-красива и от звездите във нощта,
ти си по-красива от залеза вечерта,
ти си по-красива от слънцето през деня, ...