Poetry by contemporary authors
Пак във мен се пропи послетебна тъма 🇧🇬
Побелях, побеля и земята,
не защото сезонно беше станало зима,
а изобщо в реда на нещата...
Като стихнал порой ме прибра есента, ...
Какво е нещастие? 🇧🇬
Тъмнина и тишина.
Облак сив, капак в небето.
Дъжд със форма на сълза.
Думи - значещи безличия. ...
Всяка надежда... 🇧🇬
Една надежда лесно се заражда…
… и тя превръща се в мечта!
Една надежда тръгва да гори…
… и започва в пламъци да чака! ...
Името ми спрягат със мъже 🇧🇬
Името ми спрягат със мъже
и ме гледат с завист във устата.
Мислят си сега, че съм добре
и проклин ...
Кажи: Здравей! 🇧🇬
първи слънчев лъч…
от топлината му
очите да отвориш.
Да се усмихваш, ...
Вятърът е... 🇧🇬
написа твоето име.
Прочетох го...
После събуди Слънцето
и дръпна завивките му, ...
Някога… там 🇧🇬
По фотографията –
на Пепина (Пепа Деличева)
„Капка по капка… стих –
стих по стих… стихосбирка!” ...
Две лица 🇧🇬
Виждаш ли лицата ми
различни?
Показвам ги на хората
обични. ...
И това ще мине... 🇧🇬
пристъпваме към царството на тишината,
избягваме и мълком погледите си да срещнем,
държим се днес като напълно непознати.
**** ...
Отмъщението на богинята (сонет) 🇧🇬
топи се и, пленник на хищната лъст,
ѝ шепне "Загледани в Южния кръст,
ще встъпим ли двама в загадъчна уния?"
Бе тиха градината. Мигом разбуни я ...
Стръмно... 🇧🇬
Търкулва се бъдеще
в пропаст на миг.
...
Изоставена, ...
Без име 🇧🇬
aко намеря сили да обикна болката.
Защото все пак нещо трябва да обичам,
макар и да яде отвътре мислите ми...
е, може би едничката надежда още нещо да изпитам ...
Шепот на дъжд 🇧🇬
И шепот на дъжд.
Ефирна луна.
Сенки
на сънуващи птици. ...
Усмивката 🇧🇬
Тъга и тревога прогони надалече!
Когато усмивка лицето ти сгрее,
душата ти мрачна сама ще запее.
Усмихни се! Усмивката значи надежда. ...