По гълъб писмоносец вест ми прати,
а нощем сътвори ми естакади
и обеща ми до Луната да достигам
и на страната ù невидима да стихвам.
Ще тичам босонога към твоите покои ...
Да пишеш стих намираш време.
Защо да носиш и туй бреме?
Сам на себе си да се присмиваш...
Или върху проблеми да се концентрираш...
Защо пък да не днес избягаш ...
О, Господи, как искам да избягам
от мрачния затвор на самотата!
Отляво все по-плашещо ме стяга
неясна болка... Колко непознати
докосваха оголените нерви ...
След мен – трудно ще обикнеш друга,
ще търсиш в нея мойта доброта!
Пред хората ще бъде тя съпруга,
но няма да е в твоята душа!
Ще търсиш – топлината на ръцете ми, ...
Раздялата не е в очите празни,
не е във бездиханните ръце,
не е във липсата на празник,
не е и във разбитото сърце...
Раздялата не е в безсънните ни нощи, ...
Всеки се ражда, живее, умира,
нещо харесва, по малко презира,
вярва, усмихва се, плаче, прощава,
бори се, пада, напред продължава,
губи, печели, проклина, рискува, ...
Завръщаш се в далечната Итака,
където те очаква Пенелопа!
Родината е тука и оттатък –
небитие в реалност, мит в живота!
Към своя бряг пътуваш – там, където ...
Потръпнах от Разказа за моето минало.
И как се претърколи разярено
условието в секция „ИНТИМНО”.
Но слушах. Без грам въображение –
то бяха безполезни ручеи, дела на инфантили ...
В тъмното някой ме вика по име
и се сплитам на възел от тишина.
Думите... думите в мене се бият.
А аз се събирам във шепи с дъжда.
Боси, сълзите ми, някак се гонят. ...
Прекърши ми крилете, да откъснеш пера
и дано да ти стигнат на паун за опашката.
Пресуши ми морето, да напълниш вода,
май не си чувал за вместимост на чашката.
Събори ми двореца, да си вземеш две тухли, ...
Какво можеш да кажеш, когато сълзите им текат?
Как можеш да почувстваш воините, които кървят?
Как можеш да помогнеш на плачещия за живот?
Как можеш да дадеш на елфа право на вот?
Можеш ли да почувстваш силата им в нощта? ...
Любовта си облякох в мълчание...
всяка ласка за нея спестих
и заключила свойто страдание,
да се влюбя отново не бих...
Няма болка... ни страх... ни предателства... ...
"Прости ми, мила!", тези думи
по цели нощи крадяха ми съня.
"Не са простими твойте грешки!"
отвърнато ехтеше ми умът.
И всяка дума, не добре подбрана, ...
Да погледаме още със тебе звездите,
те дори да са много самотни,
пак проблясват със свойте искри
и примамливо смигат ни от небето.
Да подишаме още вечерния хлад. ...
На едно 4-годишно момиченце и на всички останали деца от т.н. "Домове" ("за деца без родителска грижа")
Наричаха я " бебето",
а името - не зная:
любимото
от нелюбимите деца; ...