По дяволите! Може ли сега
във лодката река да нарисуваш?!
А във реката – вместо речната вода
любов към тебе да пътува?!
По дяволите! Можеш ли така? ...
(НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ В САЙТА!)
До моите очи не ще достигнете.
Те, там са, горе, впити в небесата -
рисуват причудливи фигури,
но трябва в тях да вярвате, ...
Изредиха се сезоните. Зимата дойде,
навън е пак студено, в душата ти - добре!
На всеки му се иска времето да спре,
да остане все тъй топло туптящото сърце.
Коледният дух събудил се е пак. ...
Морето в очите ми пак е зелено
и бягат през него зелени вълни,
а някъде много високо над мене
блещукат неистово млади звезди.
Косите ми стават мастилено тъмни ...
Вече минаха 14 кървави дни,
14 кървави дни, от които липсват четири души.
Стои момченце пред три гроба
и събира рими за нова творба.
Мислейки от тъжни по-тъжни рими, ...
Дали заспала бях или пък будна,
присъни ми се приказка тъй чудна.
Старец беловлас посрещна ме с усмивка,
по пладне до мен приседна за почивка.
С ръка посочи нейде надалече ...
Агитката на дните ни мълчи...
Предъвква охладнелите ни чувства.
В колчана не останаха стрели,
с които във войната да се впуснем...
Не ни отива някак си. Пораснахме... ...
Излизам на арената. Тълпа
неистово отвред ме аплодира!
Пристъпвам гордо, махвам със ръка...
Бикът се втурва разярен, но... спира!
Стоя. Не трепвам. Вдигам с две ръце ...
Когато ме научи
Когато те видях, ти преобърна живота ми!
Когато видях, ти промени мечтите ми!
Когато те обикнах, бях щастлива!
Когато ме изостави, станах ранима! ...
Напомних си, че мога да обичам,
че смисълът вирее в любовта
и всяка неочаквана себичност
донася само студ и самота...
Напомних си, че мога да прощавам ...
*На най-жълтото Злато на света...
Докато ходя, уморена, замечтала се,
привиждат ми се сенки с твоя лик.
Поглеждам черната половина на луната –
и тя напукана е, но оттук не ù личи. ...
Не може да се опише с думи
раздяла между душите влюбени,
така боли от самота, че единствен изход е смъртта.
Ако сърцето може да говори, щеше да крещи...
Спомени нахлуват само в ранените души. ...
С годините ще ставам все по-скучна,
ще се превърна във мърмореща жена
и рядко ще си спомням случките,
които днес са ме превърнали в това.
Ще изчезне блясъкът в косите меки, ...
Песимистично
Да обичаш - няма кого: никой не заслужава...
Да се смееш - нямаш право: разрешено е само да плачеш...
Да се радваш - нямаш причина: имаш много проблеми...
Да бъдеш себе си - безмислено е: и без това никой няма да те забележи... ...
Толкова си приличаме!
И аз, море, съм като теб безкрайност,
а мойте мисли са препускащи вълни.
С душа - необуздана тайна,
в която шепотът на вечността кълни. ...
Сънувах те... бях в твоите обятия,
сълзите ми изгаряха гърдите ти.
С желано, но болезнено разпятие
дарих и теб, и себе си с мечтите ми.
Целувах те... а устните се молеха ...
"Целувам те" - така умира времето
във празните си опити за дъжд.
Удобната реалност от спокойствие
ми казва, че понякога си мъж.
"Довиждане" е всеки спомен къдрав, ...