С какво ме караш аз да те обичам,
какво ми даваш, за да виждам само теб,
защо ме молиш във любов да ти се вричам,
дори да зная, че това не е за теб...
Щом вперя поглед във небето, ...
Подклаждаш огъня, но сам ли гаснеш
и чакаш да те опожаря.
Въглени в гърдите ми прегарят,
после мръзнат на студената земя....
Беляза ме с гореща лава ...
Някой ден ще се върна при себе си,
в морски възел ще вържа тъгата,
ще сваля одеждите на умората
и на живота ще бия камбаните.
Ще запаля огън сред пустото, ...
Толкоз истинска и толкоз жива -
стоиш пред мен - жена - мечта красива
за всеки откривател и поет, и всеки дал обет
пред свойта мъжка чест да бъде рицар на доброто
и на любовта. ...
Усмивка - напомняща за друга...
Очи - гледащи ме с поглед чужд...
Устни - на кого ли ще напомнят...
Обич - изживяна вече с друг...
Върви си, чуваш ли, не идвай! ...
Не искам ключ от твоята врата,
за мен остана винаги открита,
но хубаво е пак, че спомена,
прекрасно е все пак, че ме попита.
Сърцето ти, което ме плени, ...
Щастието ли руши мечтите,
или нещастието преобразува разума?
Смях и красота в душата на лъчите,
издигнати, тъй невинни нависоко стоят от калта.
А ние тук, нищожни и жадни, ...
Не мога да пиша... Вече не мога...
И вдъхновение нямам, думите бягат...
Мисля, премислям мечти и тревоги,
но на листа римите някак засядат...
Не мога да пиша... Писах за всичко в живота. ...
Един тон деликатно, нежно цвета ми разлисти,
като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.
Един стон може пътя между нас да прочисти,
да усмихне теб, а мен да направи щастлива.
Една капка роса по стъблото разтече омая, ...
Какво ли чувстваш,
когато казваш сбогом на част от живота си,
на младостта, на порива да съграждаш,
на желанието да споделяш с някой всичко по пътя си?
Какво ли чувстваш, ...
Лицето, което сред другите изплува,
мислите ми винаги вълнува.
Аз за него се моля и нека
то проправи към мене пътека.
Да ме гледа, докосва с пръсти горещи. ...
Прибързано ти обещах промяна,
но всъщност то е неизбежно -
все още те обичам и оставам
да чакам да си спомниш, че си нежен.
Жестоко ми се струва да се вричам, ...
Толкова безумни съжаления
и куп въпроси виснали над нас...
вина и неразумни извинения...
молби, прошепнати в аванс.
Каква пародия, достойна за пиеса, ...
По пясъка ронлив вървя мълчалива
и любувам се на картината, която ми се разкрива.
Гледам как вълните във брега се разбиват,
как безпощадно пясъчните дюни заливат.
В хоризонта тъй далечен се замечтах ...
Доволна ли си в този час, кажи,
доволна ли си, че едно сърце безпомощно лежи.
Какво направи,х ми кажи, че сега съм без твоя лик,
не бях ли нежен аз,не бях ли достатъчно мил и тих.
Не вярвах, че така жестоко ще ме предадеш, ...
- Кой открадна лятото?
- Аз! И скрих го в джоба си нахално.
- Но това съвсем не е похвално!
Върни ни го, а ти върви си, Есен!
Не щеме твойта монотонна песен. ...