По старите върхове на моята неравност...
Се стичат моите ,обгорели дни в устрем да си отидат в спомени...
Стрелките ме бутат към тях...
Мразя часовник, кой иска живот в секунди?
Аз съм скъперник и алчно те гледам... ...
Вяра или призвание?
Вярата ли..,ами тя идва .. ей така с "течението",
Дори и никога да не сте чували.. за учението!?
Пъзел,който се създава с много преживявания,
отначало се съмняваш, но идват недоумявания, ...
Да помогнеш на някой без да искаш нищо в замяна
повече ще ти даде
Добро и зло в две крайности
едно и също ли са
прекалено праведния и Богу не е драг ...
Ела, мое безумно желание,
мой светъл, пролетен лъч!
Колко време те чаках в страдание...
Колко време скитах без път.
Нима не виждаш, увяхват цветята, ...
ПОКАЗАЛЕЦ В НЕБЕТО
... животът ми не бе сладкарски цех, десертът се отлага за оттатък,
каквото взех от своя ден, го взех – и сетне го раздадох без остатък,
живях с пари, но и без пукнат грош в несрета се събуждах по неволя,
и всеки миг ми беше луд разкош, с кеф изиграх най-главната си роля – ...
Да зърнеш в заран светла, че е Райчо вече вън,
да те превърне в тиха обич и да те събуди тя от сън...
Будна съм и виждам ясно,
всичко тук е тъй прекрасно.
Птици гласовити пеят, ...
"Клуб таен, частен имахме си ние,
едни магистрати идваха при мене!
Нещо стана, туй успя да се разкрие,
изнудвахме си гръцки бизнесмени!
Вместо дела да се решават в зала - ...
Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СНЕГА
Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша
и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.
Есента е любовна квартира и склад за въздишки,
В парка вятърът гони валма многоцветен памук. ...
Кажи ми, Дяконе, ако знаеше как днес
живеем, като листни въшки по листата
отдадени на дребнотемие и малко секс,
забравили платеното за свободата,
загърбили заветите изстрадани, ...
За това ли се бори, Апостоле?!
За това ли увисна на бесило самотен
и ти пяха молитва премръзнали гарвани
без да чуе народът ти тихия зов?!
Колко време изтече, Апостоле, ...
ЕДИН КРАСИВ И САМО МОЙ ЖИВОТ
... аз повече заникъде не бързам – със бъдещото време съм на "ти",
и, ако някой каже, че съм мързел, е сто процента прав – или почти,
във всичките си минали животи, тъй както и във този мой живот,
съм карал все на бързи обороти! – и никога на четвърт оборот, ...
ЩЕ СЕ СЪБУДИШ И БЕЗ МЕН
Ухае на кафе сред зимна утрин.
Прозорчето процежда светлината.
Взриви се изтокът – нощта се срути
и в огнено кълбо града замята. ...
И ВСЕ ТЪЙ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА
... отвъд добрите небеса, в които мога да се вглеждам,
невям се случват чудеса? – и в тях е моята надежда,
че утре или вдругиден светът ще стане по-добричък? –
и, от химери изнурен, ще литна татък – светъл птичък, ...
Да бяха хвърлен камък, да умея
от думите да вдигна барикади.
От срам страните мои аленеят!
Един народ сме уж, а ми се гади.
За нещо си там някой каканиже, ...
Не сме страна, а истински бардак,
с евтини съветски проститутки:
На всеки километър сме с фатмак,
готов да ни оправи за минутки.
От всеки ъгъл дебне рублофил. ...
В МОЯ СВЯТ НЯМА НИКОГА
На греховния облак, раздиплил дъждовни завеси,
ще изпия сълзите, защото е плакал за тебе.
И когато последният ангел над мен се надвеси,
ще повдигна очи от предела на тъмния хребет. ...
Кълна се, че започне ли да мръква,
сърцето, че е живо дава знак.
В душата ми е тихо, като в църква
и стари песни пускам. Пак и пак.
Кълна се, че мълчах те много дълго ...
Останете в България, млади надежди,
раздайте таланта на родна земя!
Достойнство не идва с красиви одежди,
а в тръпка от стисната с обич ръка.
Посейте сърцето си в родни простори, ...
Безразличието тихо прокарва тунел,
по който спомените прозират.
В дъното вижда се крайната цел-
две души без път резонират.
Сънищата мълчат в отговор необясним, ...
Как да пиша лесно днес, когато
думите най-тихи ще открият,
как тъгуват те за твойта свята,
чистата република ще мие
срам и страх, тъга, и болка, горест, ...
На хвърлей е небето, хвърлей само
и гарваните черни са си същите.
Бесилото извива черно рамо,
опушени и посивели къщите,
те помнят онзи кобен февруари, ...