Poetry by contemporary authors
Кокичетата дават ми надежда... 🇧🇬
мечтите ми се връщат зажаднели.
Сред ледове, топящи се, поглежда
към мене смелостта с цветчета бели.
Мечтите ми се връщат зажаднели ...
Войник на съдбата 🇧🇬
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
Бях мисъл 🇧🇬
... понякога се чудя и се мая какво ли още правя в този свят? –
наместо да си отлетя в Безкрая, където братът всекиму е брат,
където всички хора са добрички и никой никому не сторва зло,
да пея цял ден с пролетните птички над чашата ми с тихото мерло, ...
Избор 🇧🇬
а разумът ти казва спри
Когато ритъмът лудува,
а волята немощно го следи
Когато път не виждаш, ...
На Палестина 🇧🇬
над застинали тела,
обществото ни кърви
на думи и дела.
Агресия, блокади, ...
Пранги и намордник 🇧🇬
в непоносима блатна смрад.
Елит с престъпни метастази,
ни управлява на инат.
Уж рицари в масонски ложи, ...
Обичам да пиша, когато 🇧🇬
навън пада чудна нощта,
когато сърцето открива
далечна красива мечта.
Обичам да пиша, когато ...
За неизболяното 🇧🇬
Нека има
ярост,
мечти
неотмечтани, ...
Нюансите на мрака 🇧🇬
По-светъл е от дивата ми същност.
Въпросът е доколко имам шанс
и да речем, онази женска дързост,
за да изпипвам грешките докрай. ...
Яба - даба - дуу 🇧🇬
„Яба – даба – дууу!“ е вик,
който всеки ще познае,
щом е мярнал и за миг
Флинстоун, пещерняк случаен. ...
Говорят без думи действат без дела 🇧🇬
изхвърли раницата на някой от там ей така преди час
отвърти болтовете на стола даскала се изненада
после ще му мислим к'во ще стане с нас
Седят наведени сега осветени лица от толкова глупава светлина ...
Моята свобода... 🇧🇬
Едва душата ми не стана на хербарий...
Колко думи ти си противоречи и пропиля...
Аз колко много не чух, не искам твоя рефрен...
Силата в теб е било словото, празно като онази костелива черупка... ...
Малки женски неща 🇧🇬
Дали ще ме забравиш, аз не знам.
И тъй като старик съм непотребен,
във моята последна капка RAM
ще си прикътам споменче от тебе! – ...
Падат... 🇧🇬
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо. ...
Кутийката на Мама 🇧🇬
... понякога отварям през нощта кутийката с хартийките на Мама –
за кой ли път "Обичам те!" – чета в изпратена от тати телеграма,
рецепта за смокинов конфитюр, ванилов крем и сладкото от вишни,
и картичка – "Стрелите на Амур", за спомен от любовите предишни, ...
Нощ до кутия с бонбони 🇧🇬
жълт, мъждукащ прозорец.
Хлад горчив тихо рони
ситен дъжд в Синеморец.
Над морето, без сили, ...
Един смешен чичко 🇧🇬
... сега, когато знам – и мога всичко, което Бог за мен си е решил,
и остарявам бавно – смешен чичко, така далеч от своя див април,
досаден и навярно твърде скучен с несръчни рими в ямб и анапест,
броя си непресъхналите ручеи – и в стихчета ви пращам светла вест, ...
Aфоресан 🇧🇬
с прогноза – нетипично дъждовита,
започнах (тъй несвойствено за мен)
да пиша стих рогат, а и с копита.
Навярно ще възбуди интереса ...