И ето, че дойде мигът на разочарованието.
Признавам, че не продължи дълго.
Струва ми се, че съм те надценила,
а ти какъв егоист се оказа.
По-зле и от последния, с който бях. ...
На алеята в парка художник видях
и спрях възхитена до него.
Рисуваше той, красива поляна с цветя,
а сред цветята образ на жена.
Очите ù рисуваше сега - ...
Ще мине време, докато разбереш,
че всеки изгрев е различен;
че не съм като всички жени
и на никоя аз не приличам.
Ще трябва време, такъв ни е случаят. ...
Издигам се с крилата на съня, в нощта…
Отлитам, ще погребвам любовта…
Изгарящата, сладка и опияняваща любов…
Изпълнила ме с трепет и мечти…
Изкъртила представите ми за морал… ...
Копнежите ми са загнезденото камъче,
в потъпканата сочна кал през пролетта,
на птицата - освободеното й пламъче,
на детското у мене - тъй безгрижните лета...
Зарята на усмивката ми е звездата ти, ...
... Тя е там... и сякаш все още го чака... него,
вятърът е още в косите й
и свободата е останала по кожата...
само морето й напомняше, че не е сама...
споменът за него я изпълваше цялата... ...
Опитах да те заменя. Сгреших.
Поникнал корен в мен остана - ти.
От разклоненията в мене се опих.
Неизтрезнелите надежди ходят боси.
Така пристъпвам с липсите по теб, ...
В лабиринта на чужди откровения
загубих те в гъста мъгла.
Изплашена и плаха от призрачни видения
на силуети с маскирани лица.
Между тях те потърсих, но тебе те няма - ...
Какво се случва с теб? Къде изчезна?
Защо забрави за онези, които бяха ти приятели?
Толкова ли тя прекрасна е? Различна ли? Неземна?
Постъпващите като теб, ги слагам към графа "предатели".
Дребнавост - може би ще кажеш? Егоизъм? ...
Перфектност?
Перфектен ти си, а пък аз – посредствена!
И винаги се нижат дните същите...
За теб успехите, за мен утехата,
че имала съм време за разгръщане!... ...
Почти полунощ е. На път за леглото
съм вече, а как ми се иска
да потънем със принца ми бъдещ в лоното
на страстната нощ тъмнолика.
---------------- ...
Някои хора минават през живота ни и оставят такива следи,
че никога повече не можем да бъдем същите.
Някои хора дотолкова променят живота ни,
че е трудно след това да живеем по старому.
Някои хора ни объркват достатъчно, ...
Като глухарчета отлитат думи.
Тонове във чувства се обличат.
Парченца гами, скътани в душите,
в мелодии, в акорди се преплитат.
Луната се прокрадва през прозореца, ...
Не се взирай в очите ми - празнотата настанила се е и там.
Не намирам в тях дори и сълзите си,
а смятах, че те са единственото останало,
което накрая мога да ти дам.
Не заставай срещу мен, ...
Във дни празни и секунди безгранични,
и в думички разни, и моменти типични,
разбиваме дните, гледаме се порочно,
завинаги спите, преживяваме по-точно.
Няма светлина, без да го има и мракът, ...