Poetry by contemporary authors
Пролет 🇧🇬
Зимата свърши, пролетта дойде.
Зайчетата скачат - Лиска ги краде.
Червената калинка отиде в своята градинка.
Мравки вече зашумяха из зелената трева. ...
Глас в пустиня 🇧🇬
Или пустиня без глас.
По своему всеки е луднал.
Сами се обричаме
ту на захлас, ...
На екс 🇧🇬
Я ела до масата!
Сипи ми от онова,
как му беше името?
Опс, отлежало шотландско, ...
Днес и сега 🇧🇬
Малцина са умеещите да живеят днес...
А повечето хора готвят се за туй по-късно...
Към настоящето не проявяват капка интерес...
А само в миналите спомени се вкопчват непрекъснато... ...
Мечта! 🇧🇬
твоята снага да усетя
и до теб да се гушна, когато
всички заспят...
Харесва ми твоята усмивка, ...
В просъница 🇧🇬
Идваш ти, но откъде ли - от съня,
или от моето бълнуване в просъница,
а може би от дивата тъга,
която често ме обзема ...
Тарлюви мечти 🇧🇬
Ежко ходи смело, смело.
Тръгнал е. Решил е сам
градинар да става там.
Да отглежда зеленчуци, ...
Принцесата на трубадура 🇧🇬
а само тихичко капчукът
почуква с тънички игли
по ламарината на пруста.
И вятърът е спрял и не фучи, ...
Незалостване 🇧🇬
Как се гонят дните в месеца!...
Празници и делници, сезони...
В таз невъзвратима смесица
старост може би ще ме догони... ...
Другата в мен 🇧🇬
на мен приличаше.
Само я наблюдавах, докато не разбрах,
че тя бе тази,
от която ме бе страх. ...
Вик за болка 🇧🇬
лъжи,
проклятия щом ражда,
щом болен е
от СПИН, ...
Раздяла 🇧🇬
Почувства я, нали?
Душата ти опустоши...
Самота,
нямаш глас, ...
Може би 🇧🇬
че много те обичам.
Но сякаш сили нямам,
само името ти сричам.
Как искам да кажа, ...
Диамантено небе 🇧🇬
Не можеш ли да си далеч
от моето сърце?
Денят е ведър,
не вещае скръбта, ...
Истинска 🇧🇬
Пристъпвам бавно в храма на нощта,
облечена в илюзии и мъка.
Държа в ръката пламнала свещта
и нося ти последната заръка. ...