Ветрилото на сънищата пада.
Ъгълът на тайното с копнеж зове.
Редуват се усмивки в колажа,
творящ сънуваните мои светове...
Една мечта се сбъдва удивена, ...
... Старецът приседна край морето
на пейката, изцапана с мечти,
умората притисна го в сърцето,
склопи за миг разплакани очи.
Потръпна леко - бризът го докосна, ...
Не става дом от четири стени -
безплътни и бездушни очертания.
Ще паднат върху нас. Ще натежи.
Любов не се гради от състрадание.
Таванът ще си бъде все таван, ...
Стоят на масата младеж изискан със девойка млада,
а помежду - бутилка някаква стои,
посредник е при разговора
и медиум към техните мечти.
А разговорът сериозно задълбава, ...
Такива крясъци не раждат нищо хубаво.
Змийчета съскат в побеснелите ми мисли.
Една секунда – после всичко е изгубено:
и възпитание и толерантност... Всичко... Всичко!!!
Ако сега избухне вампирясалата гордост ...
Опънах си последното платнище
насрещу вятъра му. Непопътния.
Пресметливо стъкнах си огнище
и сама си построих каютата.
Пресмятах да ме види върху мачтата: ...
Изтрих следите ти с гумичка.
Изрисувал бе грозно цялото ми сърце.
Всеки спомен обезглавявах ухилена
и го хвърлях през моста при теб.
Обесих онези усмивки, ...
Искаш тялото ми в твоето преплетено, нали,
да усещаш страстта ми,
когато съм върху теб и целувам гърдите ти.
Искаш да ти шепна на уше тайни думи
и косата ми да докосва нежно гърба ти, ...
Вървях сам и задавах си въпроси
Видях сълзите в очите на човека който проси
Какво бих направил и какво не бих
А сълзите текaт като букви в този стих
Дъждът ги размиваше всички ги скриваше ...
Снегът поля и пътища загръща
и става тихо, свято като в храм,
а ти, любов, си все една и съща
и тъй различна - в стих да те предам.
Ела в картина! С краски ще запълня ...
Понякога така безмилостно отчаяно осъмвам,
че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,
защото само в нямото на изгрева
усещам, че съм имала реалност.
Понякога така се гледам непокорно, че ...
В победи кратки, в загуби жестоки
животът се изнизал покрай тебе...
Живот на скорост. Луди обороти.
Самотни нощи. Срещи непотребни.
Любовници безименни. Съпруга... ...
Прозорецът на скайп е много блед.
Най-липсват в него тези думи – „липсваш ми”.
Мирът във мен е крехък като лед,
държащ се върху нещо недописано.
А липсата е нехронологична. ...
Аз не искам на друг да приличам.
Да се захласвам по чужди творби,
по думите хорски да се увличам,
без душите им да докосна дори.
Мъртви сърца да обичам, ...
Имало някога едно Емо.
Живеело напук на житейски проблеми.
Вървяло уверено, понякога падало.
Обичало, разбирало, не разбирало, страдало.
Дълбоко усещало в себе си – някак, ...
Едно момиче все още в мен живее, изпълнено с мечти и вдъхновение. Какво, че по лицето ми личи, че минала съм поколения. Душата ми е същата, все млада, по-дива, по-прецизна отпреди. Света с ръцете си прегръщам и в любовта очаквам аз звезди. И пак заспивам си с луната, и пак се гоня с ветрове и бури. ...
Една тиха молитва,
една топла усмивка,
пуловер сякаш случайно забравен на улична пейка.
Една разрешена прегръдка,
пред газена лампа месец и половина. ...
Като огнени мъниста във нощта
коледни искрици пръскат светлина,
мъчат се да сгреят нечия душа,
жадно вперила очи в тази красота.
Ще успеят ли да върнат радостта ...
Мислех си, че ти беше с чиста съвест,
но май сгреших...
Мислех си, че не можеш да изневериш,
но отново си останах разочарована...
И как човек да ти прости, ...
Поиска ме да бъда твоя. Бях.
Изплакна с мен ръцете и очите.
До кости ме съблече, като грях,
а после ме подритна, като куче.
Подхвърля ми трошици за из път. ...
- Време е да тръгваш – каза тя.
Взриви се тишината на всемира.
Надеждата угасна във сълза.
Пропадаща звезда прокара диря.
- Обичането свърши – каза тя. ...
Наричай ме с различни имена -
какъвто ме усещаш във момента.
Дори еленът знам, че е сърна
с рога върху главата монументни.
Усещай ме такъв, какъвто съм ...