"Не е ли изкуство любовта?"
Под тюркоазите на синьото небе
рисувам аз картина на живота
и в танца на вълните в бурното море
като че изгрев се прокрадва сред боята. ...
Такива са природните закони –
уж точни, ала не съвсем наред...
Щом есенният вятър свие клони,
обрулва върховете най-напред.
Ошмулва ги, при все че пролетес ...
Аз твърде дълго пазих тази истина.
Дойде и ме срази като кама.
В сърцето ми неканена, неискана.
Дойде и се промъкна. И разбрах…
Разбрах, че няма как да бъде същото. ...
САМОТНИЯТ МАГЬОСНИК
Първо - опитоми празното пространство.
Насели го с многогласие от слова човешки.
И след отчайващата Комедия от грешки,
Адът в непокварен Рай превърна. ...
Къщите на село заспали са отдавна,
в дворовете огньовете догарят.
Сено мирише от старата плевня.
Вълци във горите обикалят.
Обичах да ги слушам всяка вечер, ...
/ по Руслан Алов /
Помогни ми да те разлюбя!
Разфасовай душата ми, ама нежно!
Не ще боли повече, че съм изгубил,
не ще бъде по-страшно и по-безнадеждно... ...
Беше отдавна, когато те срещнах,
свенливо към тебе вдигах очи,
но смелост тебе да заговоря,
така аз, знай, и не проявих!
Винаги плах съм бил със жените, ...
Забравена мечта край мен се спря
и злобно ми прошепна саркастично:
"Отново се размина с любовта!"
И после се усмихна героично...
"Коя си ти?" запитах тихо аз, ...
Скочих. Без да мисля, без да дишам -
дишат само скотовете в ниското.
А аз съм извисена до излишък
и смело скочих без въже, без писък...
Скочих в пропастта на непознанието. ...
В сърцето си режа хартиени лодки
и тъжно в очите ги пускам на път,
крещя срещу онези вдигнати котви,
които разкъсват болезнено плът.
Шепти тишината в солената локва, ...
Ще се срещнем навярно в предзалезен час.
Ще звъни тротоарът премръзнал.
Розов облак ще гали небето над нас.
Ние – слепи до смърт, ще осъмнем...
безразлични до лудост към целия свят. ...
Минутите минават и все така не мога да заспя.
А тез злокобни мисли, знам…
Ще ме преследват те до вечността.
И веч ще ме обричат те на самота.
Сумрак е, пусто и зловещо е навън. ...
Ефект или дефект е любовта?!
Въпрос загадъчен и толкова неясен,
зададен с въпросителна и удивителна,
по своему изкусен и своеобразен.
Допирателна имаме една, ...
В главата не звучат сонети снежни,
животът ми не е безкраен пир,
и Шекспир не реди за мене рими нежни,
и ни един поет за мен не се е бил.
И тебе не познавам, мили друже, ...
Новият ден вече е на прага ми –
болките на стария, уви, са още в мен.
Новият ден е вече на прага ми –
в мислите на стария текат реките.
Носят бурените на заблуди и горчилки ...
В гърдите тупти сърце на кошута,
в очите - пръски море са се сбрали.
Оттеглило се с отлива на чувствата,
сега за своя бряг то сякаш жали.
В ръцете - събрани парченца душа, ...