Poetry by contemporary authors
Искам 🇧🇬
Искам да не мога въздуха да си поема!
Искам да летя над гневното море,
а вълните да ме удрят с всичка сила.
Искам да скоча от висока сграда. ...
Не мога да намеря точни думи 🇧🇬
Внезапно наводнение в пустиня -
е този ден, след който нямам сили
в най-тъжната любов да те откривам.
Внезапен гръм в напукана самотност. ...
Несбъдната мечта 🇧🇬
Аз имам една несбъдната мечта,
тя кара ме да чувствам пустота,
но да я сбъдна не умея,
такава воля явно не владея. ...
... пък аз в подобни филми не участвам... 🇧🇬
Какво пък толкова. Видя ми сметката.
Дори и не разбрах, че си отиваш.
Разбрах го по следите от подметките.
А съдейки по периферното ù зрение, ...
Скрих се 🇧🇬
за да не бъда наранена,
с времето си сложих маската,
една илюзия фалшиво съвършена.
Сега никoй не подозира ...
Твърде много ренесанс има наоколо 🇧🇬
в разтопената нежност
и карамелената тишина
напиши колко обичаш
да се събуждаш до нея ...
Слънчо 🇧🇬
пухена усмивка.
Слънчево лъчиста,
кръговете гоня.
В портокален цвят - ...
На свечеряване 🇧🇬
с цигарата - дяволски серт.
И ангели бели на гневни кохорти
осъждат те – тръбен концерт.
Надпяваш ги с твоята “Дено, ой, Дено”, ...
Пътникът с тихата лудост 🇧🇬
този - среднощния, тъжния…
От тревата по-ниско ще паднеш,
танцуващ с божествена мълния.
Пристигаш на своята гара, ...
Eсенно-зимно (л)ято 🇧🇬
Накацали, като на жици птици,
безчет чадъри, шлифери и шапки,
с червени от умората зеници
и, вместо длани, с куфари и папки. ...
Изпитание - ІІІ 🇧🇬
Чуто на глас
Ти трябва да ме забравиш.
Да освободиш от мен духа си.
Не искаш? ...
Пътуване в Безкрая 🇧🇬
росата
събирал съм в шепи,
всеки слънчев лъч –
в слънце от светли мечти... ...
Непознатата (сонет) 🇧🇬
дали за теб на всичко е готов
и чашата на вашата любов
дали до дъно вече е изпита.
За таз, която нишките изплита ...
Кой 🇧🇬
Кой ни накара да сложим решетки
по прозорците
и по вратите?
Кой разполага със нашите сметки ...