Poetry by contemporary authors
Душата си оставих при морето 🇧🇬
а тялото наказах го със вас.
Заплувах в хорските вълни, където
няма лятно време, а е вечен мраз.
Не крия - често пишем си писма, ...
Ти ли си това? 🇧🇬
знаеш ли че в тебе аз се влюбих?
Имам нож в сърцето си забоден,
целия си ум по теб изгубих.
Аз съм много готина и сладка, ...
Сцени 🇧🇬
в небесен нюанс -
играещи фигури
поставят начало,
детски стъпки, прохождащи ...
Дъга 🇧🇬
със моите боички
нарисувах аз дъга -
да я виждат всички.
Синьо от морето ...
Писмо от сърцето 🇧🇬
(В. Казаков)
Обича те, тя – мойта душа,
но е трудно, разбра, да броди сама.
Зад ъгъла тъмен да търси следа, ...
сенрю 🇧🇬
сутрин буди
птичи глас
+ + +
утринни лъчи ...
Мрак... 🇧🇬
камбаната бие,
старо вино в избата гние,
гният и костите нейде в полето,
в мене отдавна изсъхнало стои сърцето, ...
Мечо 🇧🇬
как Мечо стяга се за сън:
"Дорде прибрах меда и - ето -
кошерът притихна своя звън!
С пчелите малки цяло лято ...
Кръг 🇧🇬
Странна е тази късно-есенна вечер!
Нищо, че стеле мракът влага и студ,
ти ела! Поседни с мен под лампата,
дето подбира словата. ...
Жената-кучка 🇧🇬
нито нежно, нито романтично,
а някак плашещо за мъжките уши,
за "дами" и кокетки - непривично.
Тя силна е... и много нетипична. ...