Мислеше ли, че можеше да ме имаш?
Мислеше ли, че щях да се спусна
в авантюрата, в която искаше да ме оплетеш?
Мислеше ли, че искаше мен?
Не просто действаше пиян, ...
За тебе няма зора и светлина,
за тебе няма майчина милувка,
за тебе няма бащина подкрепа,
сам-самичък остана на света.
Преди време ти всичко загуби, ...
Ти каза, че съм сладка - но не съм.
Ти каза, че съм мила - но сгреши.
Ти виждаш ангел - стихия виждам аз.
Ослушай се и зад лицето нежно погледни.
Косите рече - разтопено, меко злато, ...
Стоях там сама на скалите и гледах в безкрайното синьо море,
а твоите пръсти по мене усещах и виждах пред мене твойто лице.
За тебе бях готова аз сърцето и живота си дори да дам
и продължавах да те търся в простора, но ти не бе там...
Луната силно блестеше, вятърът галеше моите коси, ...
Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.
И огън да намеря не успях, ...
ЛЮБОВ
Колко явно си отиваш!... И се връщаш тайно пак!...
Сто защитници на Тива няма да те спрат пред праг!...
Ти зачеваш с тайно биле, правиш земни чудеса...
По челата, с вик родилен, се превръщаш във роса... ...
ОГЛЕДАЛОТО
Той бе забравил своето лице. Не бяха го извеждали отдавна.
Понякога опипваше с ръце страните си – замислено и бавно...
Отказа се от острия бръснач - дори и във ръцете на бръснаря.
И спомените в стихналия здрач оставил беше просто да догарят... ...
Знай, усмивка не всеки притежава,
защото тя при раждането се дарява.
И както рицарите преди години сто,
пази я, с нея ти сътворявай добро.
Усмивката разтопява и ледове дори, ...
Пазителят на времето отсече поредната минута.
И тя отлитна бледа, вяла...
и се носеше напред-назад...
като есенно листо, подмятано от вятъра.
И ето пак и пак, сече, сече. ...
Понякога обичаш да боли,
понякога сълзи се стичат от твоите очи.
Последни сцени виждаш ти,
преди да осъзнаеш, че тя отново те рани.
За пореден път спира ти дъха, ...
Дълго бродих по нощите тъмни,
а мечтите ми – порив на вятър.
И се лутах по улици сънни,
с нетърпение чаках – да съмне!
Тежко стъпките пореха въздуха – ...
Капчица от вагиналния ти сок
се стича по устата ми засмяна.
Продължавам да трептя във амок,
гледайки ти тялото - премяна.
От вълнение те стискам дружелюбно ...
Когато мечтая, усещам, че още живея.
Разтваря си чашката залезът – златно лале.
В градините есенни виеше сам суховеят,
сега тишина иглолистно душата боде.
Играе си зимата – злобна и мърлява котка, ...
Дърво без корен лесно се отсича.
Пречупва се. А после се гори.
И много трудно някой го обича,
щом то на корените не държи.
Дърво без корен ли си - нямаш нищо. ...
Между двама ни вратата е затворена,
ключът - ръждясал, стар и изморен,
захвърлен със обидата оголена,
загубен в спомена зад мен.
Ключалката е пълна с обвинения, ...
Хилядолетия изгубват се за миг
и слънцето изгаря в собствен пламък,
а тишината е разцепена от вик,
от който се напуква всеки камък.
Когато нероденото умира, ...
Мен тази нощ ме осени идея
и искам да ви приобща към нея!
Да опаковам Земното кълбо!
Във бяло, във зелено и червено!
Достойно е за българския гений! ...
Ти бе толкоз мъничка и нежна,
как успя да се влюбиш във мен.
Туй е толко красиво, но грешно,
сякаш ме приковава в цимент.
Всички казваха колко сме сладки, ...
A... трябва ли човек да бъде птица,
за да порасне и да отлитне надалеч,
а не рисуван на картина или скица,
нито участник в някой смешен скеч.
Да иска да се вдигне нависоко ...