Poetry by contemporary authors
Излъгана 🇧🇬
плачът е мойто мълчание!
Без ропот,
аз сторих своето признание!
И тъга е в очите заспала, ...
Същият си 🇧🇬
Същият си...
като този преди теб:
бори се за мен,
докато ме получиш. ...
Ласки насън 🇧🇬
Очите ти – златисти и зелени –
под клепките потрепкват,
като ранени пеперудени крила.
Ти спиш сега. ...
Призрачно 🇧🇬
Призрачна нощ ги омайва със полъх потаен...
Призрачно тиха се стели над тях тишината...
Призрачни мисли политат нагоре в безкрая...
В призрачен танц се понасят и вият изкусно ...
Писмо за душата ми 🇧🇬
и аз самотна слушам пак
шума на хиляди коли...
Но с тях не идваш, зная, ти...
Подобно дявол в мене влезе, ...
Спомняй си за мен като за Огън 🇧🇬
-----------------------------------------------------
На една плачеща върба!
Спомняй си за мен.
Като за Огън. ...
До преди това... 🇧🇬
Стоях сама
до преди това...
Стоях сама и замислена.
Всичко в живота ми ...
В комбина с дявола... 🇧🇬
на разсъмване-
бях по-силна и от напора
на вятъра в стъклата.
Бях не точно мъжкото момиче, ...
Самота 🇧🇬
Стоим. Със Самотата сме на лакти.
В прозореца се взираме. Мълчим.
Във незамръзналите локви се поклащат
една Луна. И облаци... И дим... ...
Небе 🇧🇬
Когато сводът е обсипан със звезди.
Или слънчеви лъчи го озаряват.
Дори, когато си тъжно... - обичам те, Небе!
Щом облаци разбиваш със искри ...
Пристигам гола... само по Сърце 🇧🇬
някъде по пътя си към теб...
Наметната съм със надежди,
без много вяра и късмет!
Флиртуваха със мен ръце - ...
Рондо за кестените 🇧🇬
при себе си птици ласкаят,
листата си спускат в петици събрани,
подобно разтворени длани,
деня над децата, които играят. ...
Къщата на забравените мигове 🇧🇬
очаква те макалатурената* къща!
Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.
В петък... в петък може би!
Минù, прозорецът е счупен – ...