Poetry by contemporary authors
Не остана вече нищо да се чака 🇧🇬
догаря недокосната във мрака.
Във ъгъла захвърлената смелост
ранена смъртно, в сетни сили чака
секундата, в която със последна ...
Тъга 🇧🇬
самотно птиче, забравено листо.
Счупени крила над прашния кивот
и пада то върху студеното дърво...
Търсещи очи, объркан поглед, ...
Хайку 🇧🇬
Аз и самотата сред
тиха тъмнина.
Мимикрия 🇧🇬
значи след миг само, ще бъда окичен със лавров венец,
ще празнувам своето бойно кръщение,
щастлив ще те нося в ръцете си,
наричан от първи другари ловец. ...
Черен ангел (Ревността) 🇧🇬
пълзят нахални мисли към сърцето...
пробождат ме, разбуждат слабостта ми,
отвеждат ме на мястото, където...
са твоите спомени, в които липсвам, ...
Надпревара 🇧🇬
Мисълта се рее някъде в пространството,
опитвайки се да пробие път на разума.
Душата. Хм, къде ли е всъщност?
Може би се изгуби някъде в тълпата. ...
Квартално 🇧🇬
в навъсен и краен квартал.
Не аз, сякаш той ме намира,
пресреща ме зъл, недоспал.
Рибари с ръце неспокойни ...
Присъствие 🇧🇬
Водата, която по теб на талази се стича,
e моята нежност, която облива те цяла,
и силно желание бавно и страстно извлича
от твоето тръпнещо, в огън изгарящо тяло... ...
Обичам те 🇧🇬
все се явява пред мен.
Безнадежни сме ние,
казвам си всеки ден.
Обичам те със цялото си същество, ...
За черното и бялото 🇧🇬
безпътни метеори, звезди, дори комети.
Заражда се обаче в момента черна дупка,
заплашва да погълне даже всичките планети.
И Слънцето във мен отива сякаш на изчезване, ...
Депресс 🇧🇬
бавна музика на стария ми грамофон...
Вкусът ми сега е на лимон...
Отчаян съм от всичко, що е мило,
човешка безотговорност и черно мастило, ...
Ние 🇧🇬
Ние вървиме сред нищото,
закриваме с пръсти очите си...
Ние сме малки сред времето-
търсим с надеждата дните си! ...
Въпрос и отговор 🇧🇬
и огрява целия свят,
буря бушува в сърцето,
сънят ми няма цвят.
Поглеждам към звездата ...