Бабо, виж, дойдох си по съмнало,
тогава очите на дядо затворих.
А ти сякаш си ме прегърнала.
Тихо е, само аз днес ще говоря.
Няма кой да удари камбаната ...
По труден път вървиш сега, Родино,
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.
От грешки и завои уморена, ...
До мене се спираш, от нежност пропита,
и търсиш отново познатия грях.
Но струна съм вече в китара сърдита,
че дълго наивникът влюбен аз бях...
От ласки измамни събудих се вече. ...
Взимам всичко навътре и се давя от отчаяние,
мислиш само за себе си, а за мен - въобще.
Кой съм аз да те съдя? Нямам право на това.
Аз те обичам до полуда, но не получавам от любовта.
Имаш мен само когато ти трябвам, ...
Напред-назад просто си крача,
с надежда лицето ти да зърна,
изправен пред непосилна задача -
прекрасния ден обратно да върна.
Но хубави мигове пак ще има - ...
Дали дойде време за полет, добри хора?
Хоризонт неочакван дали се отвори?
И с очи извисихте ли се, и обикнахте,
и пресякохте пътища, и проникнахте
на Икар в мислите. Запрегръщахте ...
Където е раят…
(Не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите…)
Рой искри изригват в златна слънчева заря…
Излиза светлина… и всички цветове променя…
От очите наднича загадъчна нежност… ...
Пуст е залезът. И няма смях.
Своя съм си... До нераздаденост.
Котва хвърлих на безлюден плаж,
сърцето ми на есенно море прилича.
Времето е спряло своя бяг, ...
Ти си нещото, което ме крепи да живея.
Стимулът да се събуждам сутринта
и да се усмихвам през деня.
Стимулът да съм щастлива
и да тръгвам рано сутрин ...
Прекрасно е... Събуждам се и отварям очите си с усмивка.
Поглеждам навън... Слънцето погали нежно лицето ми.
Приказен сън се разхождаше през нощта без почивка...
Пак същият чуден сън, в който ти живееш в сърцето ми.
... КРАЙ!!! Мисля, че нямам какво повече да кажа... ...
От тебе тръгнах си, реших накрая.
Ключът на вратата щракна след мен...
Остана сам, не си щастлив, аз зная,
макар да не изглеждаш изморен.
Досети се и ми поиска прошка, ...
Вън дъждецът тихо завалява,
а звукът се носи като тъжна песен.
Облаците стари спомени навяват
за една отдавна минала самотна есен.
На вратата се почуква тихо. ...