Думите, които днес ще кажа,
мъчително и трудно се намират.
Душата празна е като кристална ваза,
в която свежите цветя се рядко спират.
Животът ни премина в кавги и делби, ...
Леглото ми. Над него - календар.
С отдавна некъсани листи.
Дърпам ги рязко. Смачквам ги в шепа...
Те прошумоляват с въздишка.
Издъхваше последният ден ...
Ръми, вали, порой. Разхождам се самотен,
дъждът плющи по мойте рамене,
по лицето ми се стичат струйки, страхотен
дъжд, вода до колене.
Дъжд навъсен, мрачен и печален, ...
Като загубена колетна пратка
объркан луташ се насам-натам.
Сърце прибрано - като в папка,
в дълбоко чекмедже е. И без срам
поглъщат попивателна сълзите - ...