Късно вечер, когато сънят по клепачите лепне,
а умората тялото тегли
на любимия към прегръдките топли
и тишината отвсякъде дебне;
когато детето като ангелче спи, ...
Неразбрана
Като приятел аз до тебе исках да застана,
но както винаги останах неразбрана!
Скрит смисъл във всичко откриваш ти -
всяко мое движение, поглед, дума или звук дори! ...
* * *
Има те... Там си, скрита в мъглата,
вглеждам се силно там в далечината,
гледам те, мечтая и трепет в душата
заражда се бързо и тръгвам нататък. ...
Изви снага. Усмихна ми се леко.
И аз и се усмихнах ей така.
Докоснах я, а кожата ù мека –
поисках да я имам тук, сега...
Докосна ме. Изтръпнах и... заплаках – ...
Видях как снегът се разпръсна с мълчание,
трупащ над пътя - същинска експанзия,
и точно над него деца изтерзани
сякаш с бич на безбродна абазия*.
И мъглата се спусна - завеса разстиляща, ...
Видя ли я черната точка в небето
как бавно разтвори се в облаци дъждовни?
Мина ли да направи дупка в сърцето ти,
или ти спрял си да вярваш в знаци съдбовни?
Самолета ми как излита изгледа ли с безразличие? ...
Сега си тук. И винаги ще бъдеш.
(Дано не прозвучи като заричане.)
Сред твоя свят на сигурност и мъдрост
разбрах какво е светло да обичаш.
Ти с мен не беше рицар, нито принц. ...
В морската кръчма се случваха странни неща.
Все беше препълнена, гъмжеше от тишина.
Нямаше място за гости - безлюспи шарани...
Бе кръчмата тясна. Имаше много рапани.
Трептяха на дансинга няколко плоски калкана. ...
(Дует с Афродита)
Моето време угасва назад във мене.
Историята ни пише с рапири числа,
които остро ни пробиват в корема
и те рисуват в нас нови слова. ...
В живота гайдите си свирят,
в сърцето нотите забиват,
Надежда нова на Земята идва.
Ще се рече: добре, нека се намира
в душите на хората, оставяйки следи, ...