Poetry by contemporary authors
Приятел с утрото 🇧🇬
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите ...
Бури и земетресения 🇧🇬
и обгърна ни със сивота.
Куршум ли, буря ли ни стигна,
или просто дяволска тъга?
В небесни гробници белеят ...
Да построиш Дом 🇧🇬
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла, ...
Сърцето 🇧🇬
не е нужно много,
но да препуска в галоп
се иска всичко.
Бъди готова да дадеш себе си, ...
Обичай (акростих) 🇧🇬
Бъди и мил, и лош, и обичлив.
Искай всичко чак до болка,
Че тогава даже болката е сладка.
А за себе си помни едно, ...
Размисъл 🇧🇬
Времето е гадно, безразлично,
дъждът кротува тих по клоните.
Теоремите присъстват в учебника
или чакат своето откриване. ...
Не мога 🇧🇬
ти си моята малка вселена.
Вдишвам твоя парфюм свеж и лек,
ти си слабост у мен спотаена.
Мога да плача за теб ...
Понякога се случва и това 🇧🇬
без думи, без да питаш, без да искаш,
да срещнеш погледа на някоя жена
и да не спреш за нея да си мислиш.”
Така ми каза ти онази нощ, ...
Безчувствен 🇧🇬
студени длани,
галят твоето лице.
Горещи чувства
в прах облени, търсят твоето небе. ...
* * * 🇧🇬
В неговите - слънчевите зайчета се гонят.
В тревите падат капчици.
(аз и залеза говорим.)
Разказва ми за елфове добри, ...
Ще си спомниш ли? 🇧🇬
Ще си спомниш ли за мен, когато си отидеш?
Ще си спомниш ли, щом слънцето те погали с парещи лъчи?
Ще си спомниш ли, когато залезът царува над морските вълни?
Ще си спомниш ли за мен, когато завали? ...
Дзифт 🇧🇬
ще пуска филм за стари времена.
За пошлости комунистически
и лични епоси трагически!
Ще ни говорят днес за 60-те ...
Пустош 🇧🇬
обгръщайки студената душа във мрак.
А там, в онази безчувствена пустош,
ти остава единствено да се луташ,
да тичаш, вървиш, да падаш и ставаш, ...
О, братко... Прости ми, че съм слаба 🇧🇬
с теб доскоро стаята делях,
в сърцето ми най-голям е твоя кът.
За теб най-много сълзи аз пролях.
Водили сме често безсмислени спретни, ...
Порой 🇧🇬
а в него - твоите очи.
Огнен поглед ме обгаря,
а с него - слънчеви лъчи.
Сърцето ми тресе се под ритъм лудешки ...
Пловдивско Маротворение 🇧🇬
Дън ни чуят унез шаврънтии.
Аз сига съм в Филибету, майна.
Не, ма, не... От кво дъ съ крия?
Снимът ма... Не съм издукарън. ...
Поетът в мен е мъртъв 🇧🇬
в косите-строфи нежно аз оплитам,
на последен стих в думите безмълвни
сред букви голи, парещи се скитам...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене! ...
Нощ в дядовата къща 🇧🇬
раненото слънце към залез пълзи.
И сънища младата вечер заприда,
в бленуване тихо изтръгва сълзи.
Безлюден пред мене синее се пътят. ...