През живота ми какво ли не мина,
в сърцето ми колко стрели се забиха.
През очите ми колко сълзи се изляха,
в душата ми колко лъжи се стаиха.
Колко търсих без да намирам, ...
Душата е стъкло, прозрачно и чупливо.
Виждаш мечтите си през него.
Виждаш илюзиите, в които вярваш.
Виждаш цветовете през безцветното стъкло
и студенината на луната... ...
И казват, че животът е море,
че силните плувци ще оцелеят.
Пък аз не плувам, но ми е добре,
защото много хитрини умея.
Завихри ли ме буря - тъй, без знак, ...
Зад маската на свойто лицемерие,
усмихвам се, забравила коя съм.
И нямам вече капчица доверие
на образа във огледалото.
Мечтите ми отдавна са на пепел, ...
Ти помниш ли нашите първи любови,
Приятелю мой, ненаситен в игрите?
Понякога гушкахме някои нови.
Животът, обаче, излезе по-хитър.
Понякога той ни отпускаше леко, ...
... на нещо, в което вярвам...
Събудих се студен и дълбоко смутен,
сънувах красив сън, но станах сломен.
Отидох във ваната, в миг в огледалото
видях се, не дишах, сърцето ми - спряло. ...
Във празната мансарда на поета
гнезди студът и дреме есента...
Със думи той прострелва си сърцето,
събира гилзите - ранена самота...
Ще струпа клада днес от сто куплета, ...
Стоя в стаята сама
и както аз обичам - на пода...
Като в капан съм - само тъмнина.
Не мога да намеря своята врата -
а тъй ми трябва капка светлина... ...
Вдъхновено, може би, от многото такива стихотворения.
Ти си много високо. Притежаваш небето,
а ми даваш живот, като земна отсрочка.
И защо ли се мъча да ти видя лицето?
Аз съм малка пред теб. И приличам на точка. ...
Усмихвай се, когато ти се плаче,
усмихвай се, когато те боли.
Така ще си силен - хей, юначе,
и за теб ще има ведри дни.
Не се предавай, силата е в Любовта, ...