Poetry by contemporary authors
Капитан 🇧🇬
се сблъсквах с многото неща,
в които търсех вярната насока,
до които стигах бавно и пеша.
Напред, назад, надолу и нагоре, ...
* * * 🇧🇬
и виждам себе си -
невинна и чиста,
обгърната в сноп ярки лъчи.
И нито следа от гъстата чернилка, ...
Черна събота 🇧🇬
Абдулрахман Акра
-----------------------
Казват, че Бог почива
през съботния ден. ...
Полет 🇧🇬
летяща в небесата.
Превърни ме в капка дъжд,
падаща в тревата.
Превърни ме във водопад, ...
на Таз 🇧🇬
Изгнива бавно гроба на душата ми.
Посърнала, изгубена, подтисната,
се стрелвам в паралелност непозната...
Лекувай ме с вълшебно отношение, ...
Твоите Очи 🇧🇬
Все още ги обичам, нима не ми личи?
За твоя поглед бих направил всичко,
в твоите очи аз виждам моите мечти.
Повярвай ми, че виждам всичко в тях, ...
Към зимата 🇧🇬
>>
>> студен и силен, зимата говори.
>>
>> Разказва ни, че чувства се красива ...
Люлчино, без седло 🇧🇬
Мама остана по пътя.
Мъже почиват до грива.
Спомените на Марк Антоний 🇧🇬
мъртва тишина цари,
въздухът трепти като в пустиня,
сякаш в пламъци гори.
Лешоядите крещят зловещо ...
Празнота 🇧🇬
Можем ли да си представим колко много боли?
Да се чувстваш празен, да трепериш всеки миг,
да пропадаш тъй бавно, как боли!
Стар, изтъркан филм, това единствено остава ...
Илюзии 🇧🇬
но с колко радост дарява те тя,
омайва те с образ блажен,
приемащ живота като дар свещен.
Люлее те в розови мечти, ...
Обичам те 🇧🇬
Прераждам се. Със своята кармичност...
С мълчание
посрещам
всяко его... ...
Ти ме почакай 🇧🇬
Бродя и скитам, и търся зората,
сама във нощта за ръка със тъмата.
Нося дълбоко във мен светлината,
но ровя се в здрач да открия душата. ...
Смисъл 🇧🇬
да го скрия- също,
то говори, то събужда,
към мечтите връща.
Да го спра - едва ли, ...
Подземно царство 🇧🇬
там, където мракът веч цари,
там, лишени от радост безброй души,
лутат се самотни и без мечти.
Но там няма смях, сълзи, живот, ...
* * * 🇧🇬
но и без думи също.
Изсипвай в мене гнилата измама,
бездънна съм да я поглъщам
и силна съм да я превръщам в истина. ...