Poetry by contemporary authors
Разтворих длани... 🇧🇬
мисли
и емоции.
Четат ги всички.
Вече ме познават. ...
Върви си 🇧🇬
не си виновен, че наивна съм била.
Не искам вече да оставаш,
да ме боли от същата лъжа!
Не ме поглеждай, знам, че съм сгрешила, ...
Нежно 🇧🇬
преди отново да се изгубим.
После потърси ме, вдъхновен
от мойта настойчивост.
Ефирни капчици ще ни изчистят от мислите странични. ...
О т к р о в е н и е 🇧🇬
губи чар в рани от слани,
така с една сълза в мене
сърцето ти - сърце ми рани.
И не ми е мил ни цвят, ни птица, ...
Последна въздишка 🇧🇬
ти спиш прегърната до мен,
не искам пак да губя топлината,
не искам да започва утрешният ден.
Отмествам бавно одеялото, ...
Сама 🇧🇬
в тъмнината на нощта,
спомени се блъскат
и нахлуват яростно в мен.
Къде си ти ...
Обичам те! Не го ли разбираш?! 🇧🇬
Сърцето ми само за тебе тупти!
Хиляди други мога да имам,
но ти единствен смущаваш моите дни!
Обичам те! За какво да го крия? ...
Картини по стъклата 🇧🇬
изкусно ги е изрисувал?
Художник с четка във ръка
около тях ли е будувал?
Хич не е мигнал през нощта, ...
Тишина 🇧🇬
във боровете скрита,
прииждаща във нежност тишина!
Докоснах те едва,
а те събудих! ...
Така е 🇧🇬
отплува нажеженото море.
Изискано невежество тропоса
по пътя му тире подир тире.
Светът е неспасяемо противен. ...
Бях 🇧🇬
и Живота бях.
Бях Любовта
и Омразата бях.
Като какъв ли не живях!? ...
Големият сън 🇧🇬
Изтичат часовете в нищото.
Секундите са мъртви метеори.
И мъртви са - копнежите предишни,
по стръмните спирали на простора. ...
Зоват ме... 🇧🇬
забулени във тайнствени мъгли...
Поглеждам към небето звездооко -
луната пак замислено мълчи.
Крепи ме само вярата лъчиста, ...
Моето коте 🇧🇬
много обича белите.
Със своите мънички нокти
смъква тапетите от стените,
после на масата скача, ...
Убийство 🇧🇬
Сграбчи го със силните си ръце...
И го изтръгна!
След което се изсмя и се обърна!
От нежна девица ...