Очите си постлах по булеварда,
по сивия чакъл, през кал и прах.
По каменната гръд на тротоара,
покрита със следи от морски шах.
По ъглите неправилни на двора, ...
Пак те чаках цяла вечер,
но ти не благоволи да се появиш.
А не, писна ми, стига толкова вече,
не схвана ли, че на пръста си не можеш да ме въртиш?
Омръзна ми от глупави извинения, ...
Хруска под обувките ми есента,
свила се на топло под листата.
В клоните шуми ветрец -
бърза да ги спусне на земята.
Намалявам бързата си крачка - и ...
Оглеждам се във твоите очи,
досущ като моите, но малко по-добри,
усещам как сърцето ми във теб тупти,
а твоето чака в мен да полети...
Докосвам те плахо, не усещаш дори, ...
Опипвам с тиха нежност всяко венчелистче.
Отивам на Луната, че и много по-далече.
Недей превръща в навик старостта ми!
Недей прибира на насекомо крилата му!
Художник луд съм, актьор играл все себе си. ...
Защо, любов, при мене се завръщаш?
Едва ли пак за нещо съм ти нужна...
Пирон съм от горяла, стара къща,
не ме залъгвай с нощи теменужени.
Защо запали мислите ми бели, ...
Боля ме. Като гилза от куршум,
забравена във парещия пясък.
Но когато се разстенах, ти не чу.
Ти не трепна. Ти дори не спря се.
А разкъса ме студеният ти ум. ...
Жадувам те! Преляла съм от чакане.
Недокосвана съм сякаш векове.
Очите ми пресъхват от неплакане.
Облечена съм само в страхове.
Желая те! Трептяща, в еуфория... ...
Ела в стиха ми като гълъбица.
Кацни на съществителното горе.
Запей ми влюбено, нали си птица,
а птиците за песен не се молят...
Нека те усетят всички думи, ...
Когато очите ти гледат навътре,
а там, до нослето, е разплакан гримът,
пада отгоре ми нещо откъртено...
Думи не стигат, щом спрял е дъхът.
Вятърът клони щом запремята, ...
Кога започва растежа?
Когато някой ми каже(ше): -Растеш!
се изчервявам и пия бокал бяло вино...
и ако е от поетеса, изпадам в копнеж,
и веднага, веднага я каня на кино! ...
Сърцето му се сви като пестник,
когато баба тихо си отиде...
Съвсем потъна в този ямурлук,
очите му се впериха в комина.
След време се потули във хамбара ...
Завърнах се, нарамила потоп.
И нижеха се приливи по устните.
Окичих се със тръните на Бог,
разпъната по всичките му кръстове.
Продадох си страха - не го спестих. ...
На една Звездна Принцеса...
Понякога е тъжно под звездите...
и някой тихо си реве...
По принцип никой никого не пита...
Какво му е, защо, кога, къде?... ...
Когато погледна през прозореца, виждам теб,
когато прекрача прага на вратата, виждам теб,
когато вървя по улицата, виждам теб,
дори и заобиколен от много хора, аз отново търся теб!
Търся те в отпътуващия влак, минал бързо покрай нашия перон, ...