Аз ще те обичам и ще мисля все за теб,
ти ще ме изпълваш и ще бъдеш все до мен,
двамата, обгърнати във чувства, ще летим
и в страната на Мечтите ще се приземим...
Мисля си за обич, ...
Търсиш ме във полъха на утрото,
по пътища, забулени във нищото,
в пресъхналите ручеи на мъртвото,
в тишината на надгробни плочи...
Копнеещи длани протягаш безумно, ...
Лятото обеща да дочака октомври.
Вдън небе се запали лунатичен шедьовър,
и потъна в отвъдното като глас богохулен.
В двора още ухае на босилек и дюли.
И гласът на чешмата е прозрачен и топъл ...
Те са двойка, сякаш от приказките произлязла
и любовта в техните сърца тъй лудо бе навлязла...
И ето как вече половин година
те бяха заедно двамина,
а струва ти се, като че е един. ...
Там... където ме покрива тишината,
а гласа ти всъщност, той ме приласкава,
и изплакана... от нечия китара
любовта ни... се разпалва, не изгаря.
Там... във дебрите на миг неизживян, ...
Искам да бъда... слънцето ярко, игриво...
на което с радост призори... погледа спираш...
Искам да бъда кафето... ухайно, горчиво...
от което сутрин... с такава наслада отпиваш...
Искам да бъда... първата твоя цигара след сън... ...
Бустано завехнал, снопе разпилене,
кучетата лаят, децата реват,
манджите на копторо, па са загореле,
свекръвите люто, снаи кълнат.
Тука да седна и да ви разправям, ...
Красиви дни забързано отлитат,
изпълнени със смях, обагрени с мечти,
безкрайни, пъстри, цветни - питат:
А вие все ли тъй ще гледате отстрани?
Навеждаме глави, тъжни въздишки преглъщаме ...
Тишина. Спокойствие. Внезапен крясък.
Обсебващ страх на едно момиче.
Падна нещо на топлия пясък -
признание, че някого обича.
Безмълвие. Лекота. Неочакван стон. ...
Кой ще стопи преспите в душата
и от сърцето ще прогони тъгата?
Кой ще върне блясъка в мойте очи
и в хладните нощи над мене ще бди?
Навярно някъде някой ме чака, ...
Недей, не ми го позволявай!
Не искам да се влюбвам в теб.
Недей части от теб да ми отдаваш,
Недей ме превръща в стихове без ред.
Недей в живота ми да влизаш. ...
Една бутилка снощи ме целуваше
сред замъци и пеещи слънца;
видях среднощ Менадите*- танцуващи
в кристали от премръзнали сърца.
С палитрата на много бити каузи ...
Капка кръв е моето сърце,
душата ми е сякаш ангел без криле.
Не говоря, не виждам и не чувам,
не помръдвам, дори не дишам и не чувствам.
Страхувам се, че в тъмнината ти ще ме откриеш ...
Виждам те откакто влезнах колко си наред,
само погледът ти действа и с мене е зает
опознаваш всяко място, всяка голота,
вече планове си правиш за двама през нощта.
Няма да се справиш бързо с мене, ...
Все някога и над мен ще се излее
на светла струя всепоглъщащо небе
и птици еуфорийно ще се зареят
над мойто зарево, с познатия рефрен.
А думите къде ли са се сгушили, ...
Когато Слънчо сутрин рано
погали ни нежно с топлите си ръце,
да се усмихнем - това е важно,
на живота да се зарадваме от сърце.
Колкото и мрачно и пусто да ни е, ...
"Неделята е моят неприкосновен ден. Искам да си почивам сам."
От един разговор
Пак ме питаш: "Навярно си плакала?"
Отговарям объркано: "Не..."
Но се стапям, разтворена в мрака ...
Искам само любов. Нищо друго –
малка част от небесната длан,
късче нежност от сивото утро
и копнежа на скрития плам.
Искам само любов. Нищо друго – ...