Poetry by contemporary authors
Вечен кръстопът 🇧🇬
Черно-бял е светът около мен,
с един-единствен цветен нюанс.
Черно-бял минава всеки мой ден,
бродейки, сякаш изпаднал във транс. ...
Не съм 🇧🇬
но ти пък си!
Не съм щастлив,
но ти пък си!
Не съм това, което си, ...
Черешка 🇧🇬
слънчасала черешке пред вратата!
Жаднея с теб за есенната кал
и тъжните прегръдки на мъглата.
О, няма ли докрай да притъмнее ...
Решение... 🇧🇬
болката си аз да изразя,
бутилка вино да изпия,
мъката си в ней да потопя!
Него или себе си обичам? ...
Частица от мен 🇧🇬
Опитах се да те забравя,
посипах с пепел спомена-жар,
повя вятър, жарта разпали,
споменът блесна, като пожар. ...
Защо съм в бяло?! 🇧🇬
За всички по света момичета
това може би е най-щастливият ден,
щастливи са, защото мъжа си обичат
и не обичат друг като мен. ...
Винаги едни 🇧🇬
Пролетта събужда в мен
спомена за онзи ден,
в който се влюбих в теб до уши,
сякаш завинаги. ...
Една стена съборихме 🇧🇬
събрахме материал за други сто.
Старателно ги боядисахме в небесносиньо,
а в центъра им сложихме стъкло,
за да се виждаме и да си махаме един на друг ...
Приятелю! 🇧🇬
се сети как аз ги целувах и как тя ме нарани.
Когато милваш нейните коси, приятелю,
се сети как аз ги милвах и как тя ме предаде.
Всеки път, когато заспиваш уморен, приятелю, ...
Без заглавие 🇧🇬
из замръзналите зимни дървета,
а помниш ли през есента как листата
падаха и танцуваха своя последен валс.
Летните дни, които си отидоха ...
Борба за живот 🇧🇬
да останат живи, искра до искра.
Светлинките им блуждаят и восък се рони,
но искрите целуват полумъртвия огън
и горят нависоко, като златни пера. ...
Не се плаши! 🇧🇬
че далече си от мен,
щом сърцата ни в ритъм бият.
Не се плаши,
че остави ме смутен ...
Сбогуване 🇧🇬
Време е да тръгваш, музо моя!
Твърде дълго май те задържах...
Недостойна се оказах в тази роля –
(Развенчана бях по своя воля!) ...