Изтърках пътищата си от ходене,
да търся и да не... намирам.
Изплаках всички сълзи на разсъмване -
росата, не ме питайте от що е.
Старателно, във стари вестници, ...
Прозирам в теб чрез слово многолико...
То сплита се едно във друго с тътен
и безпорядъчно красиво е
със своята безкрайно нежна тъкан...
Тя слива се във мене амалгамно ...
Защо на смърт осъждаш ми душата,
огрявана доскоро от любов?
Защо затръшваш ми вратата -
на всичко аз за тебе съм готов.
Недей на самота да ме осъждаш, ...
Обичахме Ви ние, обичахте и Вие нас,
но за последното занятие настъпи час.
Последното хоро ще изиграем в малкия салон,
за последно ще говорим на ученическо-учителски жаргон.
За последен път гнева ти ще търпим, ...
Не се докосвай, никога до мен!
Защото имаш дъх на пролет -
ще разтопиш сърцето ми в кристала леден,
ще го превърнеш в изтерзана плът...
Не се докосвай никога до мен! ...
Една любов дойде със пролетта
и върнаха се радостите прежни,
изгряха в мене хиляди слънца,
в сърцето разтопиха преспи снежни.
Разцъфнаха в сърцето ми цветя ...
Вземи на дъжда чистотата.
Вземи на бялото красотата.
Вземи от реките бреговете.
Скриий на спомените сладкото очарование.
На мечтите надеждите захвърли. ...
О, Боже!
Любов какво е аз не зная.
Изгубвам се във черната мъгла накрая.
Защо? Когато мисля си, че щастие все пак има,
усещам как болката пълзи и мястото му взима. ...
Обичам те...
Така нежно, че искам да те докосвам всеки ден.
А с нощта да заспивам.
Бавно искам да те оближа и да те усетя.
Огън се уви около мен и тръпката се приблежи до нас. ...
Ти знаеш ли какво е да обичаш,
да даряваш някого с любов?
От всичко мило ти да се отричаш,
да търсиш смисъла на думата живот?
Ти знаеш ли какво е да прощаваш? ...
Половин луна ме гледа, сякаш разсечена е с нож...
Аз гледам я и питам се дали ще се изпълни?
Ако не през тази, то през следващата нощ.
Тя гледа ме, сякаш другата половина не ще се появи.
Черни и злобни облаци разделят ни сега. ...
Раняваш ме отново и отново –
пак с думи – като огнени стрели,
и в мен попиват капчици отрова,
сърцето ми пронизано кърви.
Но няма смисъл повече да спорим – ...
Прости ми за безмислените грешки,
за обидите, отправяни на ред,
за изричаните думи немислими
и всичко, дето в мен крещеше срещу теб!
Няма повече да съм такава - ...
Днес те виждам - бял и неизписан.
Облачно заченат в мисълта ми.
Впил искряща тишина по листа,
раждаща под пръстите ми думи.
И те търся... цял и недокоснат, ...
Ако се случвам в битието на епохата,
но ме лиши природата от ефимерност,
то мога ли като Христос от кръста
да дам на своя брат излишната си риза.
Дали ще имам смелост да възкръсна ...
На моите колеги- юристи в ОТКРОВЕНИЯ
Във търсене на истината обективна
сред букви; точки; алинеи...
Запазихме ли своята сетивност?
Не страдат ли душите от анемия? ...
Не искай от мене любовта ми,
аз вече от нея бях ти дала.
Връщаш се късно, не разбра ли...
сега в сърцето ми бушува хала..
Не го моли за обич, късно е сега, ...
Тьй нелепо се отдалечихме -
без спор, безизразно, студено,
взаимно с теб се наранихме
и от днес се разминаваме смутено.
Като напълно непознати, чужди, ...