Poetry by contemporary authors
Звезда 🇧🇬
Звезда
Нещата вече са различни,
по-сериозни, не комични.
Любовта ни цъфна като цвете - ...
Обичам те... Повече и повече! 🇧🇬
Липсваш ми… пак, не отново…
Толкова много... чак боли…
Отпивам от очите ти – пъстро олово…
Търся любовта ти… мечти… мечти! ...
Нима изкупих всичките си грехове? 🇧🇬
дано греховете не натежат в посока - безкрая,
тежките думи затворих в кивота,
надявайки се така да достигна до рая!
Тихи молитви редих на онзи, ...
Нима? (Лъжа) 🇧🇬
аз вече час стоя и за тебе мисля,
о, прости...
За тебе... За кой друг да мисля?
Нима е грях, кажи? ...
Разпети петък 🇧🇬
На църква отидох, на Бог се помолих с обляно във сълзи лице.
Аз молих и исках да ми прощава допуснатите мои грехове.
Молих, дано да прости, ако може и на моите врагове.
Плачех със глас и свещта ми трепери в стиснатите ми ръце. ...
Тя 🇧🇬
Своята опасна сила
пусна тя на свобода.
И ето! Виж как крият се жените,
във захлас изпадат мъжете, ...
От мен 🇧🇬
Ужасна е, но не чак толкова ужасна.
А може би, дори прекрасна
в сравнение със самотата,
която е наистина ужасна.
Огледало 🇧🇬
се състезават мечтите.
Оковани от глухи илюзии,
в тясното гърло на дните.
Хора с маски на хора ...
Разпети петък 🇧🇬
Откупът е толкова велик,
отвори пътя на Светлината,
Бог дари нам Син - свят мъченик,
дано човеку да усетят сетивата! ...
Единствено 🇧🇬
Само тишината чуваше виковете ми.
Само аз знаех решението -
аз и пробляскващото острие.
Дъждът заглушаваше смеха. ...
Сърце 🇧🇬
Защо трябва да имам сърце,
защо не мога без него за миг поне?
От него само аз страдам,
но не мога от чувствата си да избягам. ...
Защото мога... 🇧🇬
ще те създам, отново нова,
от капките на есеения дъжд
ще те създам - защото мога!
От жарта на изгасналия огън ...