Poetry by contemporary authors
Любов 🇧🇬
а в огъня да скочи бе готов...”
Камелия Кондова
От Радиото чух, от телевизора,
в учебника видях – е, малко малка... - ...
Когато те обичам на разсъмване 🇧🇬
а как забравих за слънцата…
Отрекох се от полети жадувани,
нали заключи в мене небесата…
Не те помолих. Моля се във храма. ...
Вкус на лято 🇧🇬
в изтънели, къси дрешки,
с размити водни плясъци
събират образи прежни,
с вкус на спомени лански, ...
* * * 🇧🇬
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!
През него виждах пътя. ...
В агония 🇧🇬
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.
Печалбите историята трие. ...
Ако знам 🇧🇬
днес ще свърша хиляди неща.
Не ще отлагам и забавям
от всичко бързо ще избягам.
Ще съумея да направя трудният си избор, ...
*** (С ропот между устните...) 🇧🇬
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата. ...
В очите й 🇧🇬
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада! ...
Признание 🇧🇬
и времето е мрачно пак.
От мислите за тебе аз се мъча,
в душата ми настана мрак.
Приятели сме с тебе, знам, ...
Без мечти и спомени 🇧🇬
напук, че трябва всичко да се помни.
Добре било да бъдем пресметливи,
да се запазим от стрели отровни.
Пропъждаме и вас, мечти красиви. ...
Но теб те няма! 🇧🇬
Липсваш ми -
като дъжда в пустиня!
Открадна сърцето ми -
както вълна открадва мида. ...
Виновна ли съм, че те обичам 🇧🇬
виновен ли си, че не ме обичаш?!
Любовта си разпилях и на тебе всичко давах аз.
А сега как да те забравя, от тази болка как да се избавя,
сълзите си как да премахна, от сърцето си как да те махна?! ...
Самота 🇧🇬
забравен смях, тъжи дъжда.
Красива нощ, прогонвана от сутринта,
слънчев лъч пробужда пак деня.
Една сълза, родена в нощта, ...