Poetry by contemporary authors
За теб... 🇧🇬
сърцето, невинно и само.
Като че ли прерязано с нож,
няма да тупти и тази нощ...
Остани, не си тръгвай!!! ...
Прегръдка на нощта 🇧🇬
В ушите ми отеква мракът.
И още по-злокобен отпреди,
застила в мен пустинни самоти.
В моменти на настъпилите тъмноти ...
==Закъсня== 🇧🇬
но твоите малко закъсняха...
Когато моето сърце пареше,
ти с него си играеше.
Подигра ми се и си замина... ...
Един Копнеж 🇧🇬
как искам усмивката ти да върна.
Как искам отново да те зърна.
Как искам в твоите прегръдки
да се озова и бавно да се разтопя! ...
Благодарността е тежко бреме... 🇧🇬
Захвърлена в душата, дреме...
На светло тя не се показва,
защото има да разказва
за миговете ни на слабост, ...
Спонтанно 🇧🇬
тишината ми с плисък разля...
Той бе млад. Гонеше трийсеттака,
но посегна към чужди слова.
Аплодираха всички успеха, ...
Луната 🇧🇬
Виждам нощното небе и изчезват всички страхове!
Но какво ли погледа ми гали?
Луната и нейната изящна красота!
Какво се крие в твоята душа!? ...
Мартенска вечер 🇧🇬
Разнасят се бавно
в облаци черни,
с ехо от крясъци, впити във спомени.
Обгръщат душата ми ...
Сълзите си ще скрия в душата 🇧🇬
не ще ти позволя да ги намериш.
Когато съм със теб няма я тъгата,
далече ли си, спътница ми е позната.
Сълзите си ще скрия във душата – ...
Ела при мен 🇧🇬
Какво искаш да направя,
за да ти докажа любовта ми?
Не мога за миг да те забравя,
ти тотално взе ума ми. ...
*** 🇧🇬
разкъсва се сърцето тъжно
и изтича се кръвта от вените,
а ти със страх броиш звездите...
Прокрадва се абсурда зад завесите ...
Там, в ъгъла... 🇧🇬
Скрила лице като малко дете…
Завита с копринена тишина,
сякаш като призрак съм в нощта -
не усещам студа… ...