Poetry by contemporary authors
Песен за дъжда 🇧🇬
Нима не знаете, че тя
събира в себе си земя
и дъжд ?!
Защо обиждате калта? ...
Белег 🇧🇬
Сега, когато си сам в тишаната,
усещаш ли болката?
Спомняш ли си за нас?
Спомняш ли си за дните, ...
* * * 🇧🇬
че пак само е все така
и не е намерило очите,
които да огрява през деня.
А чашата е празна до половина ...
Истинската Любов 🇧🇬
през грешките, които правим и през трудното решение да простим.
Истинската любов не изисква практика, а времетраене.
Тя не е просто дума или две, тя е съществуване и копнеж за живот.
Не е просто полет, а начина, по който летим. ...
Моята голяма любов 🇧🇬
погледна ме и нещо потрепна в мен.
Имах чувството, че в бездънна яма пропадам
и исках с тебе цялото си време на земята да прекарам.
Всеки ден за тебе мислех и копнеех, ...
Без край 🇧🇬
Приказка на вечната тъга.
Ода весела в гората…
На тъжно пеещи цветя.
На бурно духащия вятър. ...
Тъга 🇧🇬
без дори да се сбогуваш с мен.
Остави ме сама в този жесток свят -
да страдам и да живея в страх.
Отиде си без да ми е ясно, ...
Това съм аз 🇧🇬
в усмивка ранна
и слънчев лъч
на доброта.
Красота съм ...
Равносметка 🇧🇬
На менгемето стиснах си пръста...
Котката ми някъде избяга...
В коляното откриха ми вода...
Енергото отрязаха ми тока... ...
Сега накъде 🇧🇬
преглъщам последните восъчни капки.
Сега съм стърнище, преплетено в стремето
на вятърa бос, бързо тичащ през локвите.
Прилича на вещица в мен - самотата, ...
сега съм прозрачен 🇧🇬
в нямата стая,
нямо лицето сълзи.
издраскани кадрите
старата ролка усукват - ...
*** (Край тези брегове...) 🇧🇬
Край тези брегове,
къдeтo си почиват музите,
косите си разплитат и се смеят,
и изящните си глезени ...
Раздяла 🇧🇬
Потърсих те във пролетния полъх
сред разцъфнали дървета и цветя.
Огледах се,
навсякъде присъстваше и ти. ...