Сама. Пясък. Тишина.
Без хора. Без чувства. Без мисли.
Без избор. Без път. Без надежда.
И мисъл за смърт, за убийство, за отмъщение.
Пътека, която не стига до никъде. ...
Прощавайте, приятели, задето
навярно ви изглеждам малко сух,
затуй, че все поглеждам към небето,
за земното, че правя се на луд...
Простете ми, че в мене зрее болка ...
Стопявам се във пясъка на дните ти.
С една сълза за сбогом, трогнала мечтите ти.
Това е прошката от твоето дихание,
в което се оглежда моето ридание.
След мен на прага ще те среща ...
Помниш ли какво ми обеща,
че никога не ще ме нараниш,
помниш ли как вярвах в това,
повярвах и за всичко ти простих.
И мислех, че е ново туй начало, ...
Събрала съм стотици грехове
зад овехтелите прозорци на душата си.
И всички, до един, са все пред теб -
ненавременно и незаслужено предателство.
Очаквах да си идеш разневен, ...
Стихии
Защо се връщаш? Загуби ли се? Забрави нещо ли - кажи?
Тук вече нищо не е същото,
пожар, а след пожара пепел - а пепел не гори!
Не можеш да се стоплиш с нищо! ...
Омраза огромна в себе си таим,
в мрака загледани, безмълвно стоим,
не казваме нищо и мълчим безвъзвратно,
искаме времето да върнем обратно.
Уж ме обичаш, а в земята, поглед забил, ...
Очите ми възпират стремежа
да видя частица или дори секунда
от бъдещето и да знам, как да го приема.
И нервите докосват копнежа,
искат да разкрият това, което вълнува ...
Лежиш безжизнен в болничната стая,
а вярваше в доброто в този свят,
предчувстваше, че наближава края
на тайнствения дяволски палат.
Но дяволът коварно те премаза, ...
На кой му пука за бездомните животни,
за клошарите, умиращи в нощта?...
Тихо тлееме във чувства оборотни,
сред пошлост, завист, злъч и суета...
На кой му пука за детските очички ...
"Студено ми е!" - тихо вечер, ако ти прошепна -
не ме завивай с плътно одеало!
От студ ще шродължа дори с одеалото да трепна,
дори от вълна да е, пак не би ме сгряло!
Недей събужда и заспалата камина, ...
Един булевард - мокър след дъжд,
под клони е - злато потъващо.
В шпалир и в сумрака нарежда,
дървета и сенки, малко стъжен.
И детски е почеркът по асфалта, ...
Ти си яркото слънце в студения ден.
Ти си едничката луна сред хиляди звезди.
Ти си пътят, изгубен в тъмнината.
Ти си цветната утрин в сивия ден
и топлата завивка в студената нощ. ...
Студената, кървава кучешка лапа,
гневът си стовари пред мойта врата.
Подуши плътта ми, до кокал захапа,
носът си зарови доволно в кръвта.
Погълнал триумфа, свирепо излая ...
По пясъка рисувам две следи.
Първата съм аз, а другата си ти.
Следите оставих близо на брега,
чайка стон издаде и над мене прелетя.
Дирите слънцето топли плахо през деня. ...
"Когато поток стигне до камъни по своя път, той не се бори да ги премести и не се бие с тях и не мисли за тях. Той просто ги заобикаля. И докато заобикаля, пее. Водата отговаря на това, което е с ненапрегнато действие." ( Бенджамин Хоф)
Застанала в подножието на водопада,
аз слушам песента на свлича ...
Топлина във мене не търсете!
Такава няма вече. Няма и да има.
В много ми дойдоха и сълзите.
Сякаш, че съм плакала за трима!
Един човек душата някога плени ми. ...
На гости бях на Красотата (приказка)
Вечерен здрач дойде внезапно
и синкаво изпълни стаята,
аз бях притихнал във уюта
на житейски мъдрата си корист, ...