И последното пясъчно зрънце се изниза в купчинката прах.
В миг нощта с ангелски криле се спусна в бяг
и потъна всичко безмълвно в мрак.
Слънцето изгуби светлината си и угасна.
В ръцете си го държах и усещах още топлина. ...
Нощта угасва и тъмно е й в моето сърце,
при мене те повиках сълзите ми да събереш,
а те горчиви са от чакане и падат във прахта,
безбройни са,
но не, не са лъжа. ...
Размести се къщата. Срина се шатрата.
Листата са гилзи. Небето е ниско.
А гроздето - кисело. Нищоочакващо.
Заглъхнало слънце. Мълчи като писък.
Дърветата - криви. Оградата - чужда. ...
САМОТА
Самота, ти раждаш болка и смърт в душата,
като жесток кинжал режеш месата
и тялото кървящо не те плаши,
а дълбоките рани те възбуждат към мъст. ...
Дъждът създаде рондото омайно
и всяка капчица открехна цвят.
И чувство свято и безкрайно
превзе ни с нежен аромат.
За него пролетта ли само е виновна, ...
Изминаха три тежки години.
Леглото, на което спеше става все по-студено.
Стаята е тъмна и мрачна.
Къщата без теб е тиха.
Няма те, за да изгониш тишината с веселия си глас. ...
Опомни се...
Виждам грижливо съхраняван хаос.
Разхождам се и някой шепне ми, за жалост.
Усмихвам се и вдигам своя поглед,
намирам те и започва поредният ми полет. ...
Изгревът събужда моите чувства дъкбоки, истински и необятни.
А залезът отнема всичко истинско и обяснимо.
Любовта бавно си отива.
Сърцето страда безутешно за всичко преживяно и красиво.
Погледите се пресичат, телата се отдалечават. ...
Невидима си за хорските очи,
невидима за тях, а така да боли,
невидима си и за него дори,
невидима... а така го обичаш, нали?
Сама себе си не можеш да познаеш, ...
Отново съм в този автобус...
отново спрели сме на тази спирка,
в устните си на кръв аз имам вкус...
и ето, пак виждам същата жалейка.
От дясно все така стоят... ...
Капки дъжд се сипят, любовта ми скриват.
Капки от любов, любов - все още жива,
макар и нереална, но прекрасна .
Обичах аз до болка, болка - още тлееща в мен
и изгаряща ме всеки ден. ...
Тази нощ с топли устни разтворих Портала
между Ада и Рая, между Святост и Грях
и разкриха се бездни от страст. До премала
бездиханен щастливо потапях се в тях.
И пулсираше тръпно под върха на езика ...
Когато замълча, е просто нужда.
Една от всичките. Но ми е важна.
И всяка дума е безкрайно чужда.
Отвътре не ми идва да я кажа.
Когато ме е страх, копая дупки. ...
НЕ СЪМ
Не съм лунно сияние в тиха нощ,
не съм слънчев лъч над синьото море,
не съм розов храст отгледан в разкош,
не съм звезда в безкрайното небе, ...
Аз пак ти пиша от онез писма, в които се кълна, че те обичам! Отново сгъвам белите листа и ги прибирам, без да препрочитам!
По кой да ги изпратя и къде? Ти нямаш ни адрес, ни номер. Че до небето, там, където си, не мога да ти пусна даже спомен!
Цветята ги запазих, за хербарий. Венец красив от тях ще ...