Очите ти жадуваха да ги забравя...
Студени и безмилостни са те...
но тъй искрящи... чисти и красиви...
събудиха във мене онова...
да... точно то, наричат го... любов... ...
На всичко хубаво му идва краят,
а хубаво ли е било това - не зная.
Било ли е отчаян зов за нов живот?
Всичко свърши - и ти, и аз го зная.
Защо тогава напомняш края? ...
Благодаря на green_poison за изречението "Усмихваш се на бедствието отново сам" от рубриката "Продължи последното от мен", породило този стих.
Усмихваш се на бедствието,
пак си сам.
Погалваш го
и нежно го отпращаш. ...
Намирай ми посоката, издигай се
в пристигащото утро, мъдро и открито.
С неведома, безплътна сила ме притискай,
не с пориви грабливи, тъй живи са лъжите им.
До прости сбъдвания, само искай ме, ...
Още един ден в студения Лондон,
сега няма кого да обвиним за края.
В бялата къща близо до океана,
там, където спомените ще оставя.
Няма вече редове, нито думи ...
* * *
(На Апостола - Българската Светиня)
И нека ме прости, мен, малкият и жалкият смъртен, който се осмелявам да се докосна до костите му в незнайния му гроб)
АЗ, АТЕИСТЪТ!
(горд при това) ...
Не ме сънувай - още съм далече
от спомените твои - тиха буря
събужда в тебе изгревите вечни,
заспали на сърцето ми в покоя.
Не ме сънувай - има още време ...
На колене пред таз могила свята,
създадена на вражи кръстопът.
От този свят, от слънцето по-славна!
България - нарича я светът.
Потъпквана от варвари безбройни, ...
Забрави за красотата на мечтите,
не забравяй болката в очите...
Забрави за любовта в сърцето,
не забравяй щастието отнето...
Забрави за всичко свято помежду ни, ...
Не си ти онзи, който аз обичах,
превърнал си се в някой друг.
С нежни думи тебе ли наричах?
За тебе ли, Лъжа, от всичко се отричах?
За тебе ли душата си събличах? ...
Внезапна като трус усетих болката,
зазидана в листата на чимшира.
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.
Не исках да съм сянката на вятъра. ...
Очите му, момиче, ти видя ли?!
В очите му бушуват океани!
Сълзите му - събрали със години,
преливат, но попиват в нежността ми...
Очите му, момиче - облаци засмени, ...
Ти си вампир, не човек.
Изпиваш кръвта ми, до последна капка я изпиваш,
без въздух ме оставяш.
Измъчваш ме така жестоко.
Караш ме да треперя и когато мръкне, ...
Моята голяма детска мечта
Мечтая и аз като всички деца...
С ракета голяма в космоса да полетя.
Искам да стигна в далечна земя.
Там, където живеят различни деца. ...