Poetry by contemporary authors
Остров Лесбос 🇧🇬
Но те искам
не на пристъпи,
а бавно.
Бавно. ...
Без топлина 🇧🇬
Разхождам се по улиците сама,
без надежда в непрогледната топлина.
Без топлина...
Разхождам се в мъглите на града ...
Животът е... 🇧🇬
който ти ще извървиш
чрез своята съдба.
Животът е твоят
неоспорим дълг ...
Вземете ми очите 🇧🇬
уродливото лице на глупостта,
как нагло на душите се присмива
и трови ги със своята злина.
Сложила раждясала корона, ...
Хайку 🇧🇬
Червен светофар
Магистралата-съвест...
Минава вина.
н а с т р ъ х в а м . . . 🇧🇬
тъжно е
родих този стих
от теб
но той умря ...
"Аз ги сънувам" 🇧🇬
жаждата да се разкара...
Поет бе Димчо,
Яворов,
Вапцаров, ...
Грях 🇧🇬
Задръстване 🇧🇬
все така злоупотребили със себе си,
блъскат по клаксоните
и те вият,
стенат, ...
На липсата ти обожавам полъха 🇧🇬
Смехът ти разиграва на барбут
душата ми в кошмарните ми сънища.
И тя трепери, свита на кълбо,
в предчувствие, че пак ще си я върнеш... ...
Мишена 🇧🇬
Седем кръга, като седем смъртни гряха.
Пороците - танцуващи хиени,
в безкрайната си алчност заслепени,
умиращите ми чувства поругаха... ...
Очакване... 🇧🇬
Като хралупа в дърво
притихнал в очакване,
неусетно аз чакам да мине денят
и секундите сякаш със счупени крайници, ...
В името на съзиданието 🇧🇬
като речни камъни животът ни изглади...
А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства, ...
Мисълта за теб (хайку) 🇧🇬
неочаквана съдба -
ме прибра при теб.
Отчаяние 🇧🇬
ти тръгваш си с мълчание
и в най-мрачния ми час
образът ти в моето съзнание
с ледена жестокост изгаря. ...
* * * 🇧🇬
Мълчим, когато в нас крещят молитви.
Сънуваме мечтите си с отворени очи.
А после ги затваряме за истини.
И спираме да дишаме, преглъщайки стенания. ...
Буквичките 🇧🇬
Нашето дете
скоро ще чете.
Буквичките знае
и със тях играе. ...
Песнопойно 🇧🇬
Калдъръмена тайнственост шепне в Балкана.
Кукуригаха песно до пойност петлите,
предхамбарно мяукаше котка засмяна.
Пощръкляха щурците... до щурост щурчаха, ...
Гостната 🇧🇬
В гостната на твоята същност винаги е празно.
Не е влизал никой от доста време, а ти забравяш.
Вече прах е хванала.
Пианото, твоето любимо пиано е там. ...