А между нас е тихо.Толкова е тихо!
Делят ни необходени мълчания -
задънени пътеки между викове.
Живееме на къси разстояния,
за да привикнем. Будните ми нощи ...
Погледни през тесния процеп,
промуши през него своя страх,
с цялата сила на своята воля
изхвърли през годините събрания прах!
Животът навярно не ще бъде същия, ...
Сърцето ми не е крайпътен хан,
във който да се спреш и си починеш,
на утрото безгрижен и засмян,
доволно и нехаещ да заминеш.
Сърцето ми не е и кръстопът, ...
Изплаках грешките си до безчислие
и заслужих си прощалната награда,
заключих прошката ти в междумислие,
а ти подаде ми ръка, преди да падна.
Не разпознах табелата на тръгване, ...
Гори светът в поредната война безцелна,
отнемат се животи, като във компютърна игра
къшей хляб и бистрата водица въжделенна
единствено спасение от ръката на Смъртта.
И на фона на живота черно-бял, ...
Как да кажа на сърцето си, че те няма?...
Как да му кажа, че си тръгна,
защото не бе щастлив със мен?...
Как да му кажа, че трябва да те забрави... завинаги?...
Ти бе всичко за мен. ...
Душата ми е призрачно ранена,
окаяна, сменена, разменена,
за жалките останки от деня,
за часовете мрачни през нощта.
За нищетата в тялото ми празно, ...
Да, ела нежен прибой на топлината,
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща, ...
И се заричах аз, че няма да пиша,
и се заканвах - това ще е последно,
но сърцето ми силно взе да въздиша
и да живее в друг свят, някак вълшебно.
То иска да говори и силно да каже, ...
Красив летен пейзаж.
Безкрайна горещина,
две голи тела се сливат в нощта...
Луната огрява това съвършенство,
а звездите - свидетели неми, въздишат възхитени. ...
Опънала на струни сетивата -
до отказ, чак до скъсване почти,
потъвам през очите ти в душата.
Напипвам пулса... Знам, че те боли...
Превръщам се за теб в лечебна капка, ...
Стига ми и само да мълча.
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат, ...
Тръгвам, а бурята остава в мен -
едно пътуване към себе си само.
Грабвам пътя, или той грабва ме в плен -
нови клавиши на старо, замлъкнало пиано.
Идвам, в своя дом онемял от тъга - ...
Ето, днес съм тук, на края на света -
пред погледа всемирен океан водите си разстила.
Зад мен остана средната земя,
до тука зная пътя, на всеки Бог и простосмъртен спира.
На брега скалист видях жена, ...
Сега съм друг, някак упоен
и светът ми, от мисли димни овъглен,
ме попива страстно в сивия си плен,
не знам ще светне ли някога отново ден...
И вътре в мен, и в празния ми ден, ...
Брутална съм - не го отричам,
от всяко действие полза извличам.
Наранявам, потушавам, рядко за предателство прощавам.
Живея в друго измерение,
рядко хора допускам, ...