Може би тя е все още жива,
свободна като самодива
и чака някое сърце да трепне и да я призове
и тя да огрее пътя му с мечти.
В слънчев пролетен ден ...
Нощта ме гледа зад завеса мрачна,
изплетена в смеха на нощни птици.
Бездомната препъва се невзрачна
в крила на паднали светици.
Денят ме буди в скута си ранен, ...
Ранен съм, право във сърцето
от острата стрела на гордостта ти,
забрави вече ти за мене,
забрави и за любовтта ни...
Живея сам... И в утрото студено, ...
С топлината на лъчите те галя.
Примамливо, с разлистена душа.
Потръпвам... отмалявам цяла.
Извличай ме! До дъно! Ще стоя.
С дъха ти вдишам нежността, ...
Родили сме се - счупени парченца -
и цял живот като в пъзел ги редим.
Търсим ги на всякакви местенца,
живота си с тях да съградим...
Издигаме стени големи, ...
Колко въпроси делят ни сега?
С колко ли маски са нашите лица?
Очите говорят, а устните - не!
Театър е тъжен! Фалша да спре!
Думите бавно срязват на две. ...
На гурбет
По чужбина скиташ пак,
сякаш бягаш от реалността немил-недраг.
Оседлаваш топли мисли свои и в набег даже смел
решителността ти не търпи устои, по пътя си поел. ...
Последните минути свобода
проблясват като мигове невинност
в мъгливите пространства на съня.
Опитвам се без дъх да преброя
моментите на временна безкрайност ...
Цветче Любов - С много болка [a.k.a. Бях птица]
"За всичко се плаща, мислеше си, нищо не можеш да получиш даром и колкото повече си получил, толкова по-скъпо трябва да заплатиш..."
"Времето на дъжда"
Братя Стругацки
Имах криле... ...
Един изгубен пътник. Като вятър,
поел на юг... на север... и на запад,
поел в дъха си облаци и думи -
отдавна изваляни... Стари бури -
в сърцето му сломено от кръжене, ...
Лицемерни усмивки и насилствен смях.
Един от друг по-високомерни.
Нищо не им е чуждо. С лекота извършват грях.
Такива са хората - безкрупулни и надменни.
Уж на всичко, за всеки готови. ...
Преспи сняг, дървета с заскрежени клони,
над високите дворци лети шейна,
малки стъпки на пораснала принцеса,
малка счупена корона,
хиляди изгубени мечти държа в ръка.
Ако някога бъда отново със теб
Ако някога бъда отново със теб, бих целунала слънцето
Ако някога бъда отново със теб, бих ти дала аз цялата себе си, цялата своя душа
Ако някога бъда отново със теб, бих живяла, за твойте целувки в нощта
Аз съм атоми, разляти в теб,
аз съм мисли, гниещи на пода,
аз съм корени, загнездени в пръстта,
аз съм тихо тъжно ускорение,
аз съм тъжни мисли за смъртта, ...
Всяко сбогуване носи следа
от мъничко болка и капка тъга.
Сбогувам се с лятото, с волната шир
на морето, родило този нежен зефир.
Сбогувам се с ято, поело по дългия път ...
А между нас е тихо.Толкова е тихо!
Делят ни необходени мълчания -
задънени пътеки между викове.
Живееме на къси разстояния,
за да привикнем. Будните ми нощи ...